Джеф Абот - 9-те слънца

— Не мога да го спра — каза Леони. — По дяволите.

— Няма проблем.

— Не мога да повярвам, че се съгласи да се срещнем.

Изглеждаше удивена.

— О, не се е съгласил — казах. — Това е клопка. Ще каже на Огъст къде ще бъде. Знае, че освен нас го издирва и той. Поставя преследвачите си един срещу друг. Ще обясни на Огъст, че ако някой от „Новем солес“ се опита да ни предупреди за уловката, тази информация ще му помогне да разкрие къртицата. Така Джак впримчва всички, които го търсят, а той побягва и изчезва.

— Но му трябват пари.

— Единственото, което знаем за „Новем солес“, е, че е глобална групировка. Джак няма да продаде информацията на американците, но може да я предложи на британците, на французите, на китайците. Все някой ще плати. Той ще се скрие и децата ни изчезват — облегнах се на стола. — Единственият ми коз беше майка му.

— Какво искаш да кажеш?

— Възможно е да потърси възмездие за нея. Да реши да поеме риска.

— Но нали каза, че не са били близки?

— Все пак му е майка. Не мислиш ли, че някой ден Тейлър би направила всичко, за да те спаси?

Леони преглътна.

— Надявам се.

— Госпожа Мин умря и той ще се чувства отговорен. Мека да ни постави капан. А ние трябва да хванем него в капана. Да го заловим, да вземем бележника и да извадим на светло Ана.

— Да го убием и да вземем бележника. Толкова ли е трудно?

— Те няма да ни върнат децата просто така, Леони. Бележникът е нашият коз. Трябва ни, за да гарантираме, че ще си ги вземем невредими.

— Това не ми харесва.

Бяхме в задънена улица.

— Казах ти какво смятам да направя. Или ще ми помогнеш, или ще се откажеш. Ако мислиш, че можеш да откриеш Джак Мин и да го убиеш — моля, няма да те спирам.

Мълчанието стана неловко.

— Добре — каза тя накрая. — Ще го направим по твоя начин. Не че ми оставяш кой знае какъв избор.

— Казах ти, че ще си върнем децата.

Тя кимна.

— Искам да хапна нещо.

— Ще поръчам да ни донесат храна. Менюто е ей там. Избери си каквото искаш.

Леони стана. Протегна ръце над главата си. Разгледа менюто.

— Изискана кухня. Панини с калмари? Минисандвичи с хайвер? Олеле.

— Бъртранд обича да експериментира. Препоръчвам ти говежди бургер, риба и чипс.

Тя остави менюто.

— Надявам се да хранят добре бебетата ни.

— Леони, не губи присъствие на духа.

— Няма. Аз…

Тя овладя гласа си.

— Ще сляза долу да поръчам храна. Ти какво искаш?

— Поръчай и за двамата. Аз харесвам всичко в менюто. Предимствата на собственика.

Опитах се да й се усмихна окуражително. Предположих, че за да ми отмъсти, ще ми донесе съмнителните панини с калмари.

Тя слезе долу. А аз се запитах докъде се простира самообладанието й, дали напрежението ще я пречупи, дали ще реши, че моят начин е неправилен?

На какво беше готова, за да спаси детето си?

Централата на „Специални проекти“ Манхатън

Рикардо Браун държеше три мобилни телефона. Не сдържаше обаче гнева си.

— Открий с кого освен със Сам Капра си имаш работа — каза той на Огъст. — Докато аз се мъча като грешен дявол да ти запазя работата.

Обичайно сърдечният му и спокоен глас потрепна от едва потисната ярост.

— Съжалявам, сър.

— Така трябва — отсече Рикардо Браун. — Знам, че съжаляваш. Прави каквото ти казвам и когато събереш информация, ела при мен. Боговете в Лангли ми звънят непрекъснато. Обяснявам им как неспособността ни да защитим информатора е предизвикала стрелба по бруклинските улици, отразена в националните новини.

Огъст се опита да преглътне и не успя. Обърна се.

— Огъст. Има заповед по Сам Капра да се стреля без предупреждение. Не знаеш ли? Никой не очаква да застреляш приятеля си. Но той те е нападнал, нападнал е и двама други агенти и едва не е убил Мин. Повече няма да разговаряш с него. Той е затворена страница — жив или мъртъв. Разбираш ли?

— Да, сър.

Огъст се върна в конферентната зала до кабинета си, където го очакваха хората от екипа му, неспокойни и гневни.

Той все още оглавяваше операцията срещу „Новем солес“. Затова изпрати всичките шестима агенти от манхатънския офис на „Специални проекти“ да издирват Мин и Капра. Агентите тръгнаха към апартамента на семейство Мин, към сградата на „Мин Пропъртис“. Един се отби в бар „Последен миг“, където проведе безплоден разговор с Бъртранд. Друг следеше всички новодошли в спешните кабинети в Манхатън, Бруклин и Куинс. Както Джак Мин бе наблюдавал камерите в магазина за играчки и по улиците, „Специални проекти“ имаха достъп до охранителните камери пред входовете на кабинетите за спешна медицинска помощ. Специален софтуер проверяваше резервациите за полети и покупките на железопътни билети.