— Познаваше агента от ЦРУ. Огъст. Той ти е приятел — каза тя.
— Работехме заедно. Бяхме… бяхме приятели.
А сега? Не знаех. Това приятелство можеше да струва скъпо и на двама ни.
— Какво точно работеше в ЦРУ?
Отпих още една глътка от мартинито.
— Работех в малък секретен клон, наречен „Специални проекти“. С Огъст разследвахме международни престъпни организации. Често са свързани с разузнавателни агенции или с тероризъм. Нещо като нелегално оперативно звено. Според мен са ни скрили в бюджета като „договори за автомати за топли напитки“.
Изпаднах в разговорливо настроение. Благодаря ти, мартини. Непоносима болка изгаряше ръката ми.
— Пошегувах се, Леони.
— Огъст ме видя.
— Теб?
— Да. Откраднах раницата на Мин. Преди приятелят ти да я докопа.
— Значи вече познава и двама ни.
Леони закри лице с длани, обзета от уплаха, тъга или притеснение. Но те траяха само двайсет секунди. После тя стана.
— Добре. Прегрупираме се. Трябва да помислим къде ще отиде Джак Мин. Има ли място, където да поровя спокойно в компютъра му?
— Да. Тук. Има спалня.
— Защо тогава не отседнахме тук?
— Защото не исках да разбереш, че барът е мой.
— Не ми вярваш? — възкликна тя. — Е, май отговорих на въпроса си.
— Действах според ситуацията. Сега положението се влоши. Тук имам ресурси.
— Ресурси…
— Да.
— Добре, поредната тайна. Ясно.
Тя се изправи.
— Ще кажем ли на Ана, че компютърът на Джак Мин е у нас? Тя ще иска всички данни от него.
— Да — отвърна решително Леони. — Може би това е достатъчно. Вероятно ще се съгласят да разменят компютъра за децата ни. Така ще разберат какво знае той.
— Или лаптопът ще ни даде оръжие срещу тях. Информация кои са и къде са.
— Не. Ще им го дадем — пресекна уплашено гласът й.
— Не. Няма — казах. — Ще го използваме срещу тях. Нямаме гаранции, че ще ни върнат децата, Леони. Трябва ни всяко средство за натиск, до което можем да се доберем.
— Искат бележника.
— Да. Може компютърът да съдържа същата информация.
— Не разбирам защо хакер ще съхранява на хартия най-важната информация. Не отговаря на психиката му.
— Все ми е едно. Те искат бележника. Ще използваме компютъра, за да разберем къде ще отиде Джак Мин, към кого ще се обърне. Отивай да работиш. Съсредоточи се. Разкрий къде ще отиде.
— Ако детето ми умре, защото ти се провали…
— Какво, Леони? Ще ме убиеш?
— Не. Но никога няма да ти простя…
Тя обаче знаеше какво ще изгубя и аз и думите й заседнаха в гърлото.
— Добре. Станалото — станало. Трябва да го намерим — спря пред вратата. Тази група в ЦРУ, „Специални проекти“, ще ни издирва ли?
— О, несъмнено.
Сметнах, че е по-добре да не споменавам как преди няколко дни с Огъст пихме мартини в „Последен миг“ и той знае, че барът е мой.
— Е, поне си жив.
— Точно така — съгласих се.
Телефонът, който красивата змия Ана ми даде, иззвъня. Леони затаи дъх.
— Мъртъв ли е? — каза Ана вместо „здрасти“.
— Не.
— Много съм разочарована.
— Ранен е. Дойде за срещата с ЦРУ. Аз я провалих. Надявам се вече да не им се доверява.
— И къде е той?
— Бяга.
— Подведе ме.
— Технически погледнато. Но му попречих да се предаде на ЦРУ и до голяма степен помрачих отношенията им.
— Не е достатъчно.
— Щях да съм го убил, ако не беше изпратила натрапници.
— Какво искаш да кажеш?
— Рей Брустър изпрати трима срещу нас.
— Кой, по дяволите, е Рей Брустър?
— Един от хората ти в ЦРУ.
— Сам! Знам, че не си склонен да ми вярваш, но не познавам никакъв Рей Брустър.
— Имаш съюзник в ЦРУ. Дръж му юздите. Иначе няма да получиш трупа на Джак Мин, нито бележника му, нито уликите срещу теб.
— Кои… кои са тези хора?
Казах й каквото знам.
— И ти ги елиминира?
— Вече няма да ни безпокоят.
Ана замълча.
— Не е наша работа. Изобщо. Проблемът е твой. Дай ми Леони.
Подадох телефона на Леони.
— Ана! Добре ли е Тейлър? Може ли да я чуя… Да чуя…
Гласът й секна. Не разбрах дали слуша детето си или Ана, но накрая каза: „Добре“, и ми върна телефона.
— Да?
— Следващия път, когато ти се обадя и ми кажеш, че Джак Мин не е мъртъв, детето ти ще страда.
Телефонът изщрака.
Леони ми помогна да се изкъпя в тясната баня в апартамента. Отмих кръвта и пясъка. Показаха се рани и синини и красива драскотина през гърдите. По корема ми имаше съсирена кръв. Леони изми мълчаливо косата ми. Помогна ми да се изсуша и аз намерих боксерки, които облякох за прегледа.
Читать дальше