Джак Кърли - Колекционери на смърт

— Защо дойде? — извиках. — Само да погледаш водата ли?

След миг заглъхна дори шумът от двигателя на колата й.

Като малък обстоятелствата ме принудиха да степенувам нещата и неприятните да изблъсквам в дъното на съзнанието си. Запратих Ейва в най-забутаното кътче, придадох си делово изражение и отидох в службата да се срещна с Хари. Сменили бяха спуканата гума на служебната ни кола и докато партньорът ми шофираше към сервиза, за да остави „временния“ автомобил и да вземе нашия, аз му разказах за посещението си при Уилоу.

Той презрително изсумтя:

— Изкуството се връща от миналото, за да преследва хора и да ги убива, така ли? Съгласи се, че е невероятно, Карс.

— Не знам как да ти го обясня. Сега наистина изглежда неправдоподобно, но докато онзи дядка го разказваше, ми се стори интересно.

Хари рязко изви волана да избегне пощенски пикап, качи колата на тротоара, тръсна я обратно на платното.

— Каза ли ти кой извършва престъпленията? Може би серийни убийци от миналото, а?

— Не. Повечето, и то най-прочутите, вече са мъртви. Според Уилоу в престъпленията са замесени колекционери на вещи на масови убийци.

— Аха — записки от затвора, извратени рисунки и прочие. С теб сме виждали подобни шедьоври, братле.

— Старчето има предвид колекционери на много по-страховити сувенири, например вещи от местопрестъплението. Или странни, но стойностни произведения на изкуството.

— Като предполагаемия дневник на Хекскамп, така ли?

Свих рамене:

— Може би.

— Само дето нямаме никакво, ама никакво доказателство. Това, което ми разказа, е само теорията на бивше ченге, основаваща се единствено на слухове. Каква е връзката със сегашното престъпление?

— Първата жертва на Хекскамп е била проститутка. Очевидно със симпатичните му последователи са я удушили и са я оставили в бунгало в мотел, заобиколена от запалени свещи.

Хари форсира двигателя и профуча толкова близо до камион, превозващ бира, че спокойно можех да грабна една опаковка.

— Затова ли старчокът се е панирал? — подхвърли, без да се обръща.

— Вероятно.

— Стегни се, Карсън. Номерът със свещите е доста изтъркан.

Престъпниците, извършващи ритуални убийства, често използваха свещите като носители на едно или друго послание. За съжаление често използваха и проститутки, които заради професията си са най-уязвимите човешки същества на планетата.

— Така е — признах. Разказът на Уилоу започваше да изглежда фантастичен.

— Този човек е вманиачен, братле, поне така ми се струва от всичко, което ми разправи за него. Знаеш как е, като някой случай остане неразкрит — мухата ти се загнездва в главата. Същата муха мъчи дядката — след като се е пенсионирал, случаят се превърнал в смисъл на живота му, нещо отвътре непрекъснато го гложди.

— Смяташ, че не сме попаднали на вярна следа, така ли?

— Съчувствам на колегата, възхищавам се от упоритостта му. Но пак ти казвам — този човек е вманиачен, нищо повече.

Спряхме пред сервиза и влязохме да вземем колата. В голямото хале беше горещо почти колкото навън. Патрулки и автомобили без обозначение бяха строени в редици и чакаха механиците да им обърнат внимание. Въздухът беше просмукан с миризмата на боя и разтворители. Трясъкът на пневматичните чукове заплашваше да спука тъпанчетата ни. Петдесетинагодишен чернокож със синя униформа се приближи до нас, като бършеше с парцал ръцете си. На джоба на куртката му беше избродирано „Рафаел“.

— Хей, Хари, к’во ти трябва?

Аз отвърнах вместо партньора ми:

— Оставили сме едно небесносиньо мазерати от Формула 1. Казахте, че ще го пъхнете в микровълновата фурна.

Хари печално въздъхна и забели очи, сякаш казваше: „Виж с какво ме наказа съдбата“, после обясни:

— Колата ни е тъмносиня „Краун Виктория“, докараха я вчера със спукана гума.

Рафаел кимна към мен:

— Тоя твой партньор, Хари, сигур’ си докарва бая врагове, като се прави на смешник.

— Не знам. Никой не го е чувал да казва нещо смешно. Защо питаш?

Механикът ни помаха с пръст, обърна се и ловко се промъкна между две патрулни коли, покрити с кит, за да бъдат пребоядисани:

— Вървете подир мен, ама внимавайте да не се блъснете в мазератитата.

Последвахме го, като гледахме да не се изцапаме с боя; прескачахме пневматични устройства и маркучи и се придвижвахме към дъното на грамадното хале. Някаква автомобилна гума беше поставена на работния плот. Рафаел я завъртя към нас, удари я с длан: