Робърт Харис - Мюнхен

Половин час след полунощ Дънглас най-после подаде глава през вратата.

— Споразумението всеки момент ще се подпише. Премиерът иска всички да присъстват.

Ако зависеше от него, Легат би предпочел да изчезне от лицето на Земята. Но нямаше измъкване. Той се надигна уморено от стола и тръгна след колегите си по коридора към кабинета на Хитлер. При вратата се беше събрала малка тълпа от по-незначителни фигури — сътрудници, адютанти, държавни служители, партийни функционери. Направиха им път да минат. Вътре тежките плюшени завеси бяха плътно спуснати, но зад тях прозорците явно бяха отворени, понеже Легат съвсем ясно чу шума на тълпите отвън, дори усети движението им — като голямо привидно спокойно море, чиято гладка повърхност тук — там се нарушаваше от скандирания и песни.

Помещението беше претъпкано. В отсрещния край, до бюрото, Легат видя Хитлер, Гьоринг, Хес, Рибентроп, Мусолини и Чано, които разучаваха карта — както му се стори, не задълбочено, а колкото да бъдат заснети от фотографа за сутрешния кинопреглед. Човекът ги улови в кадър първо отстрани, после изтича с ръчната си кинокамера и ги засне фронтално, докато Даладие и Чембърлейн наблюдаваха сцената от креслата си пред камината. Всички очи бяха приковани в Хитлер; чуваше се само неговият глас. От време на време той си помагаше с жестове или сочеше нещо с показалец. Накрая скръсти ръце на гърдите си, отстъпи крачка назад и операторът спря да снима. Легат забеляза, че в залата няма звукозаписна техника. Сякаш присъстваше на заснемането на някакъв странен ням филм.

Хитлер погледна към Чембърлейн. Министър-председателят сякаш бе чакал тази възможност. Той стана от мястото си, отиде при него и го заговори; докато слушаше превода, Хитлер кимна енергично няколко пъти. Легат чу познатия метален глас: Ja, jo. Разговорът продължи по-малко от минута. Министър-председателят се върна при камината. Изглеждаше доволен от себе си. За миг погледът му се спря на Легат, после почти веднага се премести на Мусолини, който го заговори. Гьоринг обикаляше наоколо, клатушкаше се на късите си крака и потриваше доволно ръце. Кръглите очила на Химлер проблясваха в светлината на полилея като два безцветни диска.

След още минута — две в стаята влезе малка процесия от официални лица, понесли папките с документи, съставляващи споразумението. Най-отзад пристъпваше Хартман; Легат забеляза колко старателно избягва да поглежда встрани. Картата бе навита на руло и прибрана; на нейно място върху бюрото бяха разстлани книжата за подписване. Фотографът — набит, побелял мъж около петдесетте, вероятно Хофман — направи знак на лидерите да застанат един до друг. Те се подредиха несръчно с гръб към камината: най-вляво Чембърлейн — с костюма си на дискретно райе, златната верижка на часовника и високата яка на ризата приличащ на восъчна фигура от викторианската епоха; до него Даладие, погребално тържествен, с подобен раиран костюм, но по-нисък от Чембърлейн и с шкембе; после Хитлер — безизразен, восъчноблед, със стъклен поглед, кръстосал длани върху слабините си; и накрая Мусолини, с мрачно — замислено изражение на едрото си месесто лице. Тишината тегнеше във въздуха, сякаш всеки един от присъстващите, като гости на уредена от родителите сватба, би предпочел в този момент да е някъде другаде. В мига, когато снимката бе направена, всички се пръснаха в различни посоки.

Рибентроп посочи бюрото. Хитлер пръв пристъпи към него. Млад адютант от СС му подаде очилата. Щом ги сложи, лицето на Фюрера се промени — стана някак педантично и дребнаво заядливо. Наведе се и погледът му пробяга по документа. Адютантът му подаде писалка. Той я натопи в мастилницата, огледа перото, изправи се намръщен и посочи с пръст. Мастилницата беше празна. В залата настана неловко раздвижване. Гьоринг потри ръце и се изсмя. Някой от присъстващите официални лица извади собствената си автоматична писалка и я подаде на Фюрера. Той се наведе още веднъж, прегледа внимателно документа, после със замах сложи подписа си. Един сътрудник прекара извита попивателна върху още мокрото мастило, друг вдигна документа от бюрото, а трети сложи на негово място следващия за подпис. Перото на Хитлер отново изстърга по хартията. През следващите няколко минути същата процедура се повтори отново и отново, общо двайсет пъти — четири оригинални екземпляра от основното споразумение, по един за всяка от страните, плюс разните допълнения и съпътстващи декларации, плод на някои от най-изобретателните правни мозъци в Европа, които с общи усилия бяха успели да преодолеят спорните въпроси, да изгладят различията или да ги отложат за по-нататъшни уговорки, достигайки общоприемливо решение за по-малко от дванайсет часа.