Робърт Харис - Мюнхен

— Не. Това случайно ни беше на път.

— На път за къде?

— За Лейна.

Значи това било всъщност? Лейна.

Тя бе дошла не за да чуе речта на Хитлер — като комунистка, за нея това би било немислимо, — а просто да го зърне на живо: това полузловещо, полукомично човече, този войнствен мечтател, чиято партия само преди четири години се бе класирала девета на изборите с по-малко от три процента от вота, а сега лидерът ѝ беше на ръба да стане канцлер. Повечето вечери по време на кампанията, след като произнасяше речите си пред огромните предизборни митинги, той се връщаше в града. Всички знаеха адреса на жилището му. Тя бе предложила да отидат и да застанат отвън с надеждата да го видят отблизо.

От самото начало Хартман беше против. За него беше загуба на време, дребнобуржоазно отклоняване на вниманието (нали така му викат твоите хора?) да се фокусират върху индивида вместо върху обществените сили, които го бяха създали. Но в неговото нежелание, както Легат разбра едва по-късно, имаше и нещо друго: Хартман си даваше сметка какво представлява Лейна и на какви безразсъдства е способна. Тя го бе призовала да даде решаващия си глас в нейна полза и Легат, разбира се, се бе подчинил — отчасти защото самият той беше любопитен да види Хитлер отблизо, но главно защото беше наполовина влюбен в нея — едно обстоятелство, добре известно и на тримата. И тримата, включително и той, гледаха на това като шега. Та той беше толкова по-неопитен в светските дела от Хартман — все още девствен на двайсет и една.

И така, след пикника на тревата насред Кьонигсплац те се бяха отправили към целта.

Беше първата седмица на юли, малко след пладне, денят беше горещ. Тя бе облечена с една от белите ризи на Хартман, с навити ръкави, по къси панталони и с туристически обувки на краката. Крайниците ѝ бяха почернели от слънцето. Разстоянието беше близо два километра, като пътят им минаваше през центъра на града. Сградите трептяха като привидения в маранята. Докато минаваха покрай южния край на Английската градина, Хартман предложи, вместо да си губят времето, да отидат да се изкъпят в Исар. Легат бе склонен да се съгласи, но Лейна не се отказваше лесно.

Жилището се намираше на билото на един хълм и гледаше към Принцрегентенплац — оживен павиран площад, през който минаваше трамвайна линия. Когато пристигнаха, и тримата плуваха в пот и бяха станали раздразнителни. Хартман крачеше намръщен най-отзад и за да го пришпорва нагоре по склона, Лейна се правеше, че флиртува с Легат. Сградата беше луксозна жилищна кооперация от края на миналия век, наподобяваща донякъде френско шато. Отвън се мотаеше група от двайсетина щурмоваци; бяха преградили част от тротоара, принуждавайки пешеходците да слизат на уличното платно и да заобикалят мерцедеса на Фюрера, паркиран пред входа на сградата. Отсреща през улицата, на не повече от двайсетина метра, се бяха събрали любопитни зяпачи. Значи си е у дома, помисли си Легат; нещо повече, по всичко личеше, че се готви да излиза.

— Кой е неговият апартамент? — попита той.

— На втория етаж.

Тя посочи с пръст. Между два еркера с френски прозорци минаваше балкон. Сградата беше солидна, с дебели стени.

— Понякога излиза на балкона, за да го видят тълпите. Разбира се, това е мястото, където племенницата му бе застреляна миналата година.

Докато казваше последното изречение, тя леко повиши глас. Двама — трима души се извърнаха, за да я огледат.

— Двамата живееха заедно все пак! Ти какво мислиш, Паули? Гели Раубал самоуби ли се, или я ликвидираха заради скандала?

Когато Хартман не отговори, тя се обърна към Легат.

— Горкото момиче, беше едва на двайсет и три. Всички знаеха, че вуйчо ѝ я чука.

Една жена на средна възраст, която стоеше наблизо, се обърна и я изгледа яростно.

— Затваряй си мръсната уста!

Отсреща през улицата щурмоваците се строиха между вратата на сградата и автомобила и застанаха мирно. Тълпата се люшна напред. Вратата се отвори. На прага се появи Хитлер. Беше с тъмносин двуреден костюм. (После Легат си каза, че може би е отивал на обяд.) Част от присъстващите избухнаха в радостни възгласи и ръкопляскания. Лейна разпери длани като фуния пред устата си и извика:

— Ей, педофил!

Хитлер погледна към групата хора. Може би я бе чул; щурмоваците със сигурност я бяха чули и обърнаха глави, но за да не остави никакво съмнение, тя се провикна повторно:

— Чукал си племенницата си, убиецо!