Робърт Харис - Мюнхен

Хартман му препречи пътя.

— Добър вечер, господин щурмбанфюрер.

Зауер кимна предпазливо.

— Хартман.

— Цял ден се оглеждам да ви видя.

— Наистина ли?

— Знаете ли, имам едно такова особено усещане. Може би вие ще разсеете подозренията ми? Имам усещането, че ме следите.

Зауер го изгледа смаян. После на лицето му се изписа възмущение.

— Доста си нагъл, Хартман!

— Е? Прав ли съм?

— Ами… като стана дума, разследвам дейността ти.

— Не звучи много колегиално.

— Имам всички основания. И в резултат знам за теб и за твоя приятел, англичанина.

— Предполагам, имате предвид господин Легат?

— Легат, да. Легат.

— Следвахме заедно в Оксфорд.

— Знам. От трийсета до трийсет и втора. Говорих с отдел „Кадри“ на Външното министерство. Освен това се свързах с нашето посолство в Лондон, които установиха, че всъщност двамата с Легат сте били в един и същ колеж.

— Ако ме бяхте питали, щях да ви спестя целия труд. Това все още нищо не означава.

— Бих се съгласил с теб, ако това беше всичко. Но открих също така, че господин Легат не е бил в първоначалния списък на британската делегация, който ни е бил изпратен снощи. Името му е било добавено едва тази сутрин. Трябвало е да дойде негов колега, Сайърс.

Хартман се опитваше да не показва колко е уплашен.

— Не разбирам защо това е толкова важно.

— Поведението ти на гарата в Куфщайн — да телефонираш в Берлин, за да се интересуваш кой ще участва в делегацията — още тогава ми се стори подозрително. Какво те интересува? Какво изобщо правиш във влака на Фюрера? Вече вярвам, че си държал Легат да пътува за Мюнхен, и си се обадил, за да се убедиш, че е в самолета на Чембърлейн.

— Надценявате влиянието ми, господин щурмбан-фюрер.

— Не твърдя, че ти лично си го уредил. Някой член на групата ти се е намесил от твое име. О, да, не се прави на изненадан, ние следим какво става. Не сме чак такива глупаци, за каквито ни смяташ.

— Надявам се, че не сте.

— А сега са те засекли как се измъкваш от „Фюрербау“ през задния вход, за да отидеш пеша до хотела на британската делегация, където те видях с очите си във фоайето да разговаряш с Легат, преди двамата заедно да изчезнете на горния етаж. Цялата история много ми мирише на държавна измяна.

— Двама стари приятели се срещат случайно след дълга раздяла. Възползват се от пауза в официалната програма, за да подновят старото си познанство. Къде тук има измяна? Излагате се.

— Англичаните по самата си същност са врагове на Райха. Всякакви неразрешени контакти с тях са твърде подозрителни.

— Не съм извършил нищо повече от онова, което Фюрерът прави цял следобед с господин Чембърлейн: търсих допирни точки с врага.

За миг на Хартман му се стори, че Зауер ще го удари.

— Ще видим дали ще си чак толкова самонадеян, когато повдигна въпроса пред външния министър.

— Хартман!

Викът се чу съвсем отчетливо сред врявата от фоайето. Двамата мъже се обърнаха, за да видят откъде идва.

— Хартман!

Той вдигна поглед нагоре. Шмит се беше надвесил над балюстрадата и му правеше знаци да иде при него.

— Извинете ме. Ще чакам с министъра да ме потърсите.

— Можеш да бъдеш сигурен в това.

Хартман се заизкачва по стълбището. Краката едва го държаха. Прекара ръка по студения мраморен парапет, доволен, че има на какво да се подпре. Проявил бе непростима непредпазливост. Бившият търговец на коли от Есен се бе оказал упорит противник, при това далеч не глупав. Сигурно бе оставил след себе си много косвени улики — подслушани разговори, срещи, които може би са били наблюдавани. А и връзката му с госпожа Винтер — колко ли от служителите на Вилхелмщрасе се бяха досетили за нея? Той се запита колко дълго би издържал на разпит. Човек никога не знаеше.

Шмит го чакаше на първия етаж. Изглеждаше изтощен. Усилието да превежда на четири езика едновременно, както и да поддържа минимален ред, колкото клиентите да чуят превода му, очевидно бе изцедило последните му сили.

— Търсих те — каза троснато той. — Къде се губиш?

— Британците имаха питане по един от преводите ни. Отидох до хотела им да обсъдим въпроса на място.

Още една лъжа, която можеше да се обърне срещу него. Но за момента отговорът му сякаш удовлетвори Шмит, който кимна.

— Е, добре. Споразуменията още се преписват на машина. Когато делегациите се върнат за подписването, искам да си на разположение, за да превеждаш.

— Разбира се.

— Освен това утре рано сутринта трябва да си отново тук, за да подготвиш прегледа на англоезичния печат за Фюрера. Телеграмите ще се събират в офиса. Ако можеш, гледай да поспиш малко. За теб има приготвена стая в „Четири сезона“.