Робърт Харис - Мюнхен

— Не, влизай. Тъкмо ми мереха кръвното. Ние приключихме тук, нали?

— Да, господин министър — председател.

Хорнър прибра слушалките и апарата за кръвно в кожената чанта. Легат никога преди не бе виждал Чембърлейн без сако. Ръката му беше изненадващо мускулеста. Той свали ръкава си надолу и закопча маншета.

— Е, Хю?

Легат постави червената кутия на бюрото и я отключи. Изчака, докато Чембърлейн си облече сакото, а Хорнър излезе от стаята с гробовното си „Лека нощ, господин министър-председател“.

— Сдобихме се с документ, който мисля, че е важен.

И той подаде на Чембърлейн меморандума.

Министър-председателят го изгледа озадачено.

Сложи си очилата и прелисти набързо страниците.

— Какво е това?

— Както изглежда, меморандум с протокол от съвещание на Хитлер с висшето военно командване, проведено миналия ноември, в който той се ангажира да води войни.

— И как е попаднал у нас?

— Мой приятел, германски дипломат, ми го даде тази вечер при условия на най-строга поверителност.

— А, така ли? И защо държи да го имаме?

— Мисля, че би било най-добре той сам да ви обясни това. Чака отвън.

— Той е тук? — Министър-председателят вдигна рязко глава. — Сър Хорас знае ли за това или Странг?

— Не, сър. Никой не знае.

— Изумен съм да го чуя. Така не се вършат тези неща. — Чембърлейн го изгледа навъсено. — Превишаваш правомощията си, млади момко.

— Разбирам това, сър. Но прецених, че е важно. Той рискува живота си и пожела да се види с вас насаме.

— Не би трябвало да имам нищо общо с него. Това наистина е крайно нередно. — Чембърлейн свали очилата си и остана известно време неподвижен, загледан в пространството. — Е, добре. Доведи го. Но пет минути, не повече.

Легат отиде до вратата, отвори я и направи знак на Хартман, който чакаше в края на коридора. На полицая каза:

— Няма проблем, той е с мен. — После се дръпна встрани, за да направи път на Хартман. — Пет минути — прошепна му той и затвори вратата. — Господин министър — председател, това е Паул фон Хартман от германското Външно министерство.

Чембърлейн се здрависа с него, но издърпа бързо ръката си, сякаш се боеше, че един по-продължителен контакт би бил заразен.

— Добър вечер. — Той направи знак с ръка на новодошлия да седне. — Бъдете кратък.

Хартман остана прав.

— Няма да сядам, господин министър — председател тъй като не желая да отнемам от времето ви повече от необходимото. Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете.

— Не съм убеден, че и вие, и аз постъпваме особено мъдро. Но нека минем по същество.

— Документът, който държите в ръцете си, доказва категорично, че когато Хитлер отрича да има „каквито и да било по-нататъшни териториални претенции в Европа“, той лъже. Тъкмо обратното: Хитлер планира завоевателна война, с която да спечели жизнено пространство за германския народ. Войната ще бъде обявена, като минимум, през следващите пет години, може и по-рано. Присъединяването на Австрия и Чехословакия е просто първа стъпка. Всички дръзнали да изкажат резерви към идеята му — командващите на въоръжените сили и външният министър — са сменени. Предоставям ви тази информация като акт на добра воля, като поемам сериозен риск за себе си, защото бих желал да ви призова, дори в този час, да не подписвате споразумението. То само ще циментира позициите на Хитлер в Германия. От друга страна, ако Великобритания и Франция проявят твърдост, аз съм убеден, че германската армия ще застане срещу него, за да предотврати една катастрофална война.

Чембърлейн, скръстил ръце на гърдите си, го изгледа продължително.

— Млади момко, аплодирам куража ви и вашата искреност, но се боя, че трябва да си научите урока по политическа реалност. Просто е невъзможно да очаквате от народите на Великобритания и Франция да отричат, с оръжие в ръка, правото на самоопределение на етнически германци, оказали се против волята си в чужда държава, откъдето искат да се махнат. Пред лицето на тази реалност всичко останало бледнее. А що се отнася до това какво си мечтае Хитлер за следващите пет години… е, ще поживеем, ще видим. Той отправя едни и същи заплахи още откакто написа „Моята борба“. Целта е ясна: да избегна войната в краткосрочен план, след което да се опитам да изградя траен мир за бъдещето. Да го градя месец след месец, ден след ден, ако се наложи. Най-лошото, което бих могъл да направя за бъдещето на човечеството, е тази вечер да си тръгна без нищо от тук.