Робърт Харис - Мюнхен

Хартман се обърна към тях на английски:

— Извинете, че ви прекъсвам, Ваши Превъзходителства. Фюрерът би желал да ви покани в кабинета си за започване на разговорите. Той предлага да участват само лидерите с по един съветник.

Мусолини се огледа за Чано, видя го и щракна с пръсти. Чано дотича като куче при него. Чембърлейн извика, за да го чуе Уилсън:

— Хорас, влизаме.

Даладие, който наблюдаваше отблизо сцената, обърна меланхоличния си поглед към Хартман.

— Започваме ли?

Той беше застанал сред група френски официални лица. Хартман познаваше по физиономия посланика, Франсоа — Понсе. Даладие се огледа намръщен.

— Къде е Алексис?

Никой не знаеше. Франсоа — Понсе предложи услугите си да го потърси.

— Може би е долу.

И той излезе бързо от залата. Даладие погледна Хартман и вдигна рамене: Е, какво пък? И главата на Външното министерство е човек, и той може да се загуби.

— Мисля, че не бива да караме хер Хитлер да ни чака — каза Чембърлейн.

Той тръгна към вратата. След кратко колебание френската и италианската делегация го последваха. Когато стигна до коридора, Чембърлейн се спря.

— Накъде? — попита той Хартман.

— Моля, последвайте ме, Ваше Превъзходителство.

Той ги поведе по дългата галерия пред погледите на станалите на крака германци. Колко невзрачни изглеждаха англичаните и французите с техните тъмни костюми, поизмачкани след дългото пътуване, в сравнение с лъснатите униформи на СС и на италианските фашисти! Колко немъжествени, колко размъкнати и колко малобройни!

При вратата на кабинета на Хитлер Хартман се дръпна встрани, за да им направи път. Чембърлейн влезе пръв, следван от Мусолини и Даладие, и накрая Чано и Уилсън. Френският външен министър Леже все още липсваше. Хартман се поколеба, после влезе в кабинета. Беше обширен, облицован с тъмно дърво, излъчваше мъжественост — огромен глобус, библиотеки от пода до тавана, в единия край бюро, в центъра масивна маса, а в отсрещния край, подредени в полукръг срещу камината — няколко дървени стола с плетени седалки и едно канапе. Над камината висеше портрет на Бисмарк.

На стола най-вляво вече седеше Хитлер, а Шмит беше застанал до него. Той им направи знак с ръка да сядат който където намери за добре. В жеста му имаше нещо пренебрежително, сякаш му беше все едно кой къде ще седи. Чембърлейн си избра най-близкия до него стол. Уилсън седна от дясната му страна. Италианците се настаниха на канапето срещу камината. Рибентроп и Даладие допълваха групата, като столът на Леже остана празен.

Хартман забеляза часовника си върху ниската масичка пред Хитлер, докато се навеждаше към Рибентроп.

— Моля за извинение, господин министър, но господин Леже още не е готов.

Хитлер, който се наместваше припряно на стола си, явно го бе чул и махна презрително с ръка.

— Да почваме все пак. Той може да се включи по-късно.

— Не бих могъл да започна без него — каза Даладие. — Той е запознат с всички подробности, аз нищо не знам.

Чембърлейн въздъхна и скръсти ръце на гърдите си. Шмит преведе думите на Даладие на немски. Хитлер се наведе рязко напред и вдигна от масата часовника на Хартман. Няколко минути демонстративно се взира в него.

— Кайтел!

Генералът, който чакаше до вратата, бързо се приближи. Хитлер прошепна нещо в ухото му. Кайтел кимна и излезе от кабинета. Останалите бяха вперили погледи в Хитлер, питайки се объркано какво ли им готви.

Рибентроп каза на Хартман:

— Върви и виж дали няма да го откриеш.

Хартман излезе в коридора и видя Леже, който се задаваше запъхтян отнякъде. Беше дребен мъж с тъмен костюм, черни мустаци и зализана назад коса, която започваше ниско над челото. Лицето му беше поморавяло от тичане. Приличаше на захарна фигурка върху сватбена торта.

— Mille excuses, mille excuses…

Той нахълта в кабинета на Фюрера.

Хартман успя да хвърли един бърз последен поглед към четиримата лидери и техните съветници заедно с Шмит, седнали неподвижно, сякаш на снимка, преди часовоят от СС да затвори вратата.

Хотел „Регина Палает“ беше огромен величествен сив куб, построен през 1908 г., със зали за приеми, неотстъпващи по разкош на „Версай“, турска баня в сутерена и триста стаи на седем етажа, от които британската делегация бе получила двайсет. Всички те се намираха на третия етаж и прозорците им гледаха над короните на дърветата около Максимилиансплац към далечните готически кули на Фрауенкирхе.