Робърт Харис - Мюнхен

В 3 ч. Хартман стана да се разкърши. Премина покрай ъгловия кабинет на Фюрера и с бавна крачка стигна до балюстрадата откъм залата на британската делегация. Подпря се с длани на студения мрамор, надвеси се напред и се загледа разсеяно надолу към фоайето. В подножието на второто стълбище се бяха събрали група мъже и разговаряха тихо помежду си. Вероятно шофьори. Той хвърли незабелязано поглед към британците.

Изведнъж чу зад гърба си шум. Вратата на кабинета на Хитлер се отвори и се появи Чембърлейн. Извеждаше много по-мрачен, отколкото преди няколко часа. След него излязоха Уилсън, Даладие и Леже. Даладие опипа джобовете си и извади табакера. Като по команда членовете на британската и френската делегация наизскачаха от залите, за да ги посрещнат. Докато минаваха забързано покрай него, Хартман чу Чембърлейн да казва: „Хайде, господа! Тръгваме си“. Двете групи се отправиха към далечното стълбище и заслизаха. Минута по-късно Хитлер и Мусолини излязоха от кабинета и тръгнаха в същата посока, следвани по петите от Чано. Изражението на Хитлер беше все така раздразнено. Докато крачеше с Дучето, той жестикулираше и ломотеше нещо ядосано; дясната му ръка сечеше въздуха, сякаш искаше да сложи край на всичко, да забрави цялата тази история. На Хартман му мина щастливата мисъл, че може би цялото начинание е отишло по дяволите.

Легат седеше на бюрото си в хотелския офис и заделяше настрани онези документи в червените кутии, които бяха отбелязани от министър — председателя за незабавно изпълнение, когато чу тълпите отвън отново да изригват в приветствени възгласи. Стана, отиде до прозореца и погледна надолу към Максимилиансплац. Пред хотела току-що бе спрял открит мерцедес. От него слизаше Чембърлейн, придружаван от Уилсън. Зад тях пристигаха други коли. Британската делегация се изсипа на тротоара.

Джоун дойде при него до прозореца.

— Толкова скоро ли трябваше да се върнат?

— Не. Нищо не беше планирано.

Той заключи кутиите и излезе в коридора. В далечния край тихо издрънча звънец на асансьор. Вратите се отвориха и от него излезе Министър-председателят заедно с Уилсън и единия от полицаите.

— Добър ден, господин министър — председател.

— Здравей, Хю. — Гласът му звучеше уморено. В слабата електрическа светлина приличаше едва ли не на призрак. — Къде сме настанени?

— Вашият апартамент е тук, сър.

Още щом прекрачи прага, Министър-председателят се скри в банята. Уилсън отиде до прозореца и погледна към тълпите навън. Той също изглеждаше уморен.

— Как мина, сър?

— Стана мътна и кървава. Би ли казал на останалите да се съберат тук? Всички трябва да бъдат инструктирани.

Легат застана отвън в коридора, за да насочва пристигащите членове на делегацията към апартамента. След две минути всички бяха там: Странг, Малкин, Аштън — Гуоткин и Дънглас заедно с Хендерсън и Къркпатрик от Берлин. Легат влезе последен. Затвори вратата след себе си точно в момента, когато Министър-председателят излезе от спалнята. Беше сменил яката на ризата си и си бе измил лицето. Косата зад ушите му беше още влажна. Като цяло се беше освежил.

— Седнете, господа. — Той се настани в едно голямо кресло с лице към останалите и изчака, докато всички си намерят място за сядане. — Хорас, защо ти не поставиш хората в течение?

— Благодаря, господин министър — председател. И така, както може би се досещате, цялата работа се оказа направо налудничава. — Той извади малък бележник от джоба си и го приглади на коляно. — Започнахме с реч на Хитлер, основните поанти от която бяха: а) Чехословакия вече е заплаха за мира в Европа; б) през последните пет дни четвърт милион бежанци са преминали от Судетската област в Германия; и в) Цялата ситуация е критична и трябва да се намери решение до събота, като или Великобритания, Франция и Италия трябва да дадат гаранции, че до този ден чехите ще започнат да се евакуират от оспорваните територии, или той ще нахлуе и ще ги завземе. През цялото време поглеждаше часовника си, сякаш за да види кога изтича двайсет и четири часовата отсрочка за мобилизацията. Като цяло моето впечатление бе, че не блъфира и или ние ще решим проблема още днес, или война.

Той отгърна на нова страница.

— След това Мусолини извади проект за споразумение на италиански, което германците междувременно са превели.

Уилсън бръкна в другия си джоб и извади няколко написани на машина страници.

— Искам да кажа, превели са го на техния език. Доколкото разбираме, повтаря в общи линии предишните им предложения.