Робърт Харис - Мюнхен

Той очакваше да види в коридора Зауер, дошъл да го арестува. Вместо това срещу него беше застанал член на италианската делегация със светлосивата си фашистка униформа. Хартман отвърна на поздрава му и се насочи по коридора към купето си. Влезе, затвори вратата и свали куфара си от багажната мрежа. Седна на долното легло, закрепи го на коленете си и го отвори. Документът беше още вътре. Хартман отпусна облекчено рамене. В този момент тялото му се люшна встрани. Чу се стържене на метал, подът под краката му се затресе. Той погледна през прозореца. Видя задните фасади на жилищни кооперации и отделни къщи, облени в слънце. От някои прозорци висяха знамена със свастики.

Пристигаха в Мюнхен.

Беше по време на Октоберфест — годишния панаир и празник на бирата, който тази година в духа на националното единство се отбелязваше под девиза Горд град, весела държава. А сега — виж ти! — имаше още една причина за радост и веселие. Само с няколко часа предизвестие партията призоваваше всички да посрещнат Фюрера и неговите високопоставени чуждестранни гости.

Граждани на Мюнхен, излезте по улиците! Започваме в 10:30!

Училищата бяха затворени, работещите пуснати в еднодневен отпуск. На гарата имаше разлепени плакати с имената на различните хотели, където щяха да отседнат делегациите, както и с маршрута на официалния кортеж: Гарата — Байерщрасе — Карлсплац — (Ленбахплац — хотел „Регина“, хотел „Континентал“) — Нойхойзер Щрасе — Кауфингерщрасе — Мариенплац — Динерщрасе…

Още със слизането си от влака Хартман чу шума на тълпата отвън пред гарата и звуците на духовия оркестър. Гьоринг чакаше на перона, издокаран с някаква сложна черна униформа, вероятно измислена от самия него, с широки бели кантове на крачолите и ромбовидни петлици на реверите. Хартман вътрешно се потресе от тази вулгарност. Той изчака, докато двамата диктатори и техните антуражи слязоха от влака и го подминаха — широкото лице на Мусолини, разтегнато в усмивка, наподобяваше детска рисунка на слънце, — след което ги последва в салона на гарата.

Когато излязоха на павирания Банхоф Плац, тълпата избухна в оглушителни овации. Денят беше горещ, въздухът лепнеше от влага. Тротоарите бяха изпълнени с хора, човешки глави задръстваха прозорците на съседната сграда на пощата. Стотици малки деца вееха знаменца със свастики. Почетният караул от СС, с бели ръкавици и подобни на кофи за въглища каски, вдигна пушки за почест. Военен оркестър засвири италианския химн. Но онова, което прикова вниманието на Хартман, беше мрачното изражение на Хитлер. Той изслуша химните и направи преглед на строените войскови части с такова кисело лице сякаш това бе последното, което му се правеше в момента. Благоволи да се усмихне едва когато две момиченца с бели рокли бяха допуснати да преминат през полицейския кордон, за да поднесат на него и Дучето букети цветя. Но още щом подаде букета си на един адютант и се качи в открития мерцедес, лицето му отново помръкна. Мусолини, все така широко ухилен, се настани до него, докато Гьоринг, Химлер, Кайтел, Чано и останалите важни клечки се насочиха към задните коли. Кортежът тръгна по Байерщрасе сред нови приветствени възгласи.

Тълпата започна да се разотива. Хартман се огледа наоколо.

Под колоните на гарата изтормозен служител на Външното министерство обясняваше дневния ред на онези, които бяха останали извън кортежа. Фюрерът и Дучето, каза той, в момента пътували за двореца „Принц Карл“, където били отседнали италианците. Британците и французите щели да кацнат след по-малко от час, като британската делегация щяла да бъде настанена в хотел „Регина Паласт“, а френската — в „Четири сезона“. Докато Дучето успеел да се поосвежи, Фюрерът щял да отиде с кортежа в правителствената резиденция „Фюрербау“, за да се готви за конференцията. Останалите членове на германската делегация трябвало незабавно да тръгнат за там. За желаещите транспорт имало приготвени коли; иначе сградата била съвсем наблизо и можело да се отиде пеша. Някой попита къде ще нощуват. Служителят погледна листа в ръката си и вдигна рамене — и той още не знаеше. Може би в „Байеришер Хоф“. По време на Октоберфест хотелски стаи трудно се намирали. Цялата история изглеждаше доста хаотична.

Хартман реши да тръгне пеша.

През последните години той старателно избягваше тази част на Мюнхен. „Фюрербау“ се намираше на десетина минути от гарата. До там се стигаше по една приятна улица с два реда дървета, покрай старата Ботаническа градина, едно девическо училище, някакви други сгради на учебни заведения, и се навлизаше в широкото открито пространство на Кьонигсплац. Той искаше да запази в съзнанието си квартала такъв, какъвто го помнеше от онова лято — с пикника върху карираното сиво — червено одеяло, постлано под дърветата, Лейна по бяла рокля с голи кафяви глезени, Хю — зачетен в книгата си; с миризмата на прясно окосена трева, съхнеща на слънце…