Робърт Харис - Мюнхен

— Хората на Невил — каза Дънглас, без да мърда устни.

При входа на летището колите спряха. Зрители им бяха препречили пътя. Зад телената ограда и бялата сграда на терминала се виждаха два големи самолета, изтеглени на тревата в края на бетонната площадка, осветени от прожекторите на новинарските екипи и заобиколени от гъста тълпа — може би няколкостотин души с вдигнати над главите чадъри. Отдалече приличаха на някаква раздута черна гъба. Кортежът отново потегли, мина през портала покрай отдаващите чест полицаи, после заобиколи в широка дъга зданията на терминала и хангара и накрая спря на пистата. Един полицай отвори задната врата на водещата кола и от нея излезе министър — председателят, посрещнат с овации и аплодисменти.

— Е, май стигнахме — въздъхна Дънглас.

Двамата слязоха от колата. Прибраха си багажа и червените кутии — Легат взе едната, докато Дънглас настоя да носи другата — и тръгнаха към самолетите. Дъждът беше спрял. Множеството започна да сгъва чадърите си. Когато се приближиха, Легат различи високата фигура на лорд Халифакс с характерното му бомбе, а после, за свое изумление, видя сър Джон Саймън, Сам Хор и останалите министри от кабинета. Обърна се към Дънглас.

— Така ли е по протокол?

— Не, това беше изненада. По идея на министъра на финансите. Заклеха ме да пазя тайна. Изведнъж се оказа, че всички искат да са в светлината на прожекторите… дори Дъф.

Министър-председателят се здрависваше с колегите си. Тълпата се люшна напред, към полицейските заграждения, за да наблюдава по-добре сцената — репортери, летищни работници с техните синьо — кафяви гащеризони, местни жители, ученици, майка с бебе на ръце. Камерите на снимачните екипи следяха всяка крачка на Чембърлейн. Накрая той се изправи пред гората от микрофони.

— Когато бях малък — започна премиерът, после направи пауза; чуха се шъткания и след малко настана тишина, — обичах да си повтарям: „Ако от пръв път не успееш, пробвай пак и пак, и пак“. Точно това правя в момента.

В ръката си той държеше листче хартия и му хвърли бърз поглед, за да си припомни репликата, която бе подготвил за случая, после отново вдигна глава.

— Когато се върна, се надявам да мога да ви кажа, също като Хотспър от „Хенри Четвърти“: „Сред копривата Опасност ние ще откъснем цветето Сигурност!“ [2] Превод Валери Петров. — Б. р. .

Той кимна енергично с глава. Тълпата избухна в аплодисменти. Усмихнат, Чембърлейн отново размаха шапка, после изчака, докато аплодисментите утихнат, обърна се и закрачи към самолета.

Легат пристъпи напред с Дънглас. Подадоха куфарите си на стюардите, които качваха багажа в търбуха на машината. Легат задържа червените кутии. Министър-председателят се ръкува с Халифакс и се изкачи по трите метални стъпала към задната част на самолета. Влезе вътре, подаде се за един последен рунд от овации и аплодисменти, после окончателно се скри от погледите. Уилсън изтича след него по стълбата, следван от Странг, Малкин и Аштън — Гуоткин. Легат се дръпна встрани, за да мине Дънглас пред него. Отблизо самолетът изглеждаше по-малък и някак по-крехък, отколкото му се бе сторил от разстояние. Беше едва дванайсет метра на дължина. Той си помисли, че Министър-председателят заслужава възхищение заради дързостта си — когато за пръв път бе излетял за среща с Хитлер, Чембърлейн го бе уведомил, че пътува, едва след като машината се бе издигнала във въздуха, за да не даде възможност на диктатора да откаже да го приеме. Застанал на най-долното стъпало, Легат се обърна да погледне възторжените лица на изпращачите и изведнъж сам се почувства едва ли не герой, пионер.

Той се наведе и премина през ниската врата. В салона на самолета имаше четиринайсет седалки, по седем от всяка страна, с пътека помежду им, която водеше до вратата на пилотската кабина в предния край. Носът на самолета беше навирен нагоре, поне с метър и петдесет по-високо от опашката, така че пътеката беше видимо наклонена. Вътре беше тясно и странно задушевно. Министър-председателят вече беше заел мястото си най-отпред, вляво от пътеката, а Уилсън седеше от дясната му страна. Легат вдигна червените кутии и ги постави на мрежата, после си свали палтото и шапката и ги пъхна отстрани до кутиите. Седна на дясната седалка, за да вижда министър — председателя, в случай че му е нужен.

Последен се качи мъж в пилотска униформа. Той заключи вратата след себе си и отиде в предната част на самолета.