Робърт Харис - Мюнхен

— Господин министър — председател, господа, казвам се подполковник Робинсън и ще бъда вашият пилот днес. Самолетът ни е „Локхийд — Електра“ на Бритиш Еъруейс. Ще летим на височина две хиляди и сто метра, с максимална скорост четиристотин километра в час. Времето за полет до Мюнхен е приблизително три часа. Бихте ли затегнали предпазните си колани? Може леко да друса, затова ще ви помоля да не ги сваляте, освен ако не ви се налага да се движите из салона.

Той влезе в кабината и зае мястото си до втория пилот. През отворената врата Легат видя как ръката му се протегна към бордното табло и започна да щрака някакви превключватели. Единият от двигателите изпръхтя няколко пъти и се завъртя, после и другият. Шумът се усили; корпусът на самолета започна да се тресе. Звукът на двигателите, отначало басов, постепенно се изкачи до фалцет, докато не премина в оглушителен рев; самолетът се втурна напред по затревената писта. Минута — две подскачаха по неравната повърхност, а по прозорците се стичаха капки дъжд, докато накрая самолетът зави и спря.

Легат затегна колана си. Хвърли поглед към зданието на терминала. В далечината зад него се виждаха бели заводски комини. Димът се издигаше почти вертикално към небето. Нямаше вятър. Това сигурно беше добър знак. „Аз зная — в облак — гроб ще вляза, и то преди да съм готов….“ [3] Превод Владимир Трендафилов. — Б. р. . Може би Йейтс би бил по-подходящ за цитата на министър-председателя, отколкото Шекспир.

Ревът на двигателите се усили още и изведнъж самолетът започна да набира скорост по пистата. Докато минаваха покрай терминала, Легат стисна подлакътниците на седалката си, но машината си оставаше все така плътно долепена до земята. Накрая, когато той вече си представяше как се врязват в оградата в края на летището, стомахът му сякаш изпадна между краката и салонът се наклони още по-стръмно нагоре, притискайки гърба му към облегалката. Витлата загребваха жадно въздуха, понасяйки ги към небето. Машината бавно се наклони на една страна и Легат видя през прозореца бягащите назад зелени ливади, червените покриви на сградите, мокрите от дъжда улици. Прелетяха над Грейт Уест Роуд с неговите нови къщи и паркиралите покрай бордюрите коли със застанали чинно до тях шофьори; отгоре се виждаше как почти във всички градини бяха наизлезли хора, извиваха шии към небето и им махаха — бяха стотици, вдигнали ръце над главите си в един френетичен жест на сбогуване. Самолетът се гмурна в ниския облак, корпусът потрепери и гледката се скри от очите им.

След няколко минути стръмно изкачване през плътната сива мъгла те изскочиха отгоре, под яркото слънце, сред безбрежната синева, по-красива от всичко, което Легат някога си бе представял. Докъдето стигаше погледът, се простираше кристална гледка на планински върхове, речни долини и водопади, изсечени в бялата облачна маса. Напомняше му на Баварските Алпи, но всичко тук беше по-чисто, неопетнено от човешко докосване. Самолетът се хоризонтира. Легат разкопча колана си и тръгна, залитайки, към предната част на салона.

— Извинете, господин министър — председател, просто исках да ви кажа, че кутиите ви са у мен, в случай че ви потрябват.

Чембърлейн гледаше съсредоточено навън през прозореца. Извърна глава към Легат. Доскорошното му добро настроение сякаш го бе напуснало. Или по-скоро, помисли си Легат, всичко е било представление за пред тълпите и камерите.

— Благодаря — отвърна той. — Мисля, че е време да започваме.

Уилсън се намеси:

— Няма ли най-напред да закусите, господин премиер? Хю, би ли попитал пилота?

Легат надникна в пилотската кабина.

— Съжалявам за безпокойството, но къде мога да намеря нещо за ядене?

— В задната част на салона има шкаф с храна, сър.

Легат не си тръгна веднага, запленен от гледката на облаците през предните стъкла на кабината. Най-после откъсна очи и се обърна назад.

Странг, Малкин, Аштън — Гуоткин, дори Дънглас — изведнъж всички му се сториха мрачни и замислени. Той откри шкафа в задната част на салона. Вътре имаше две плетени кошници с емблемата на хотел „Савой“, натъпкани със старателно опаковани и надписани пакетчета: сандвичи с яребица и сьомга, бурканчета с гъши пастет и черен хайвер, бутилки кларет, бира и сайдер, термоси с кафе и чай. Цял пир, по-подходящ за пикник след конните състезания. Той отнесе кошниците до една празна седалка в средата на салона. Дънглас стана от мястото си, за да му помогне в раздаването на храната. Министър-председателят прие чаша чай и отказа всичко останало. Легат Се върна на седалката си с кафе и сандвич с пушена сьомга.