Робърт Харис - Мюнхен

— А преди това?

— Преди партията да дойде на власт, имаш предвид? Продавах коли в Есен.

Той дъвчеше варено яйце. По брадата му беше полепнал жълтък. Внезапно лицето му се изкриви в злобна усмивка.

— А, сетих се какво си мислиш, Хартман! „Какъв простак! Продавал коли! А сега се изживява като но вия Бисмарк!“ Но ние постигнахме нещо, което не беше по силите на такива като теб. Направихме Германия отново велика! |

— Всъщност — отвърна любезно Хартман — си мислех, че имате жълтък по брадата.

Зауер остави ножа и вилицата и обърса устата си със салфетката. Лицето му беше цялото почервеняло. Беше грешка, че го подразних, каза си Хартман. Зауер никога нямаше да му прости. В някой бъдещ момент — може би още днес или другия месец, или догодина — щеше да му отмъсти.

Продължиха да се хранят мълчаливо.

— Господин Хартман?

Хартман се обърна. Някакъв едър мъж с двуреден костюм се беше надвесил над него. Беше плешив, малкото му останала коса беше зализана с брилянтин зад ушите. Потеше се обилно.

— Доктор Шмит!

Хартман свали салфетката и се изправи.

— Простете, че наруших закуската ви. Щурмбанфюрер! — Главният преводач на Външното министерство се поклони на Зауер. — Получихме прегледа на англоезичния печат от предишната вечер, та се питах дали мога да ви обезпокоя, Хартман?

— Разбира се. Извинете ме, Зауер.

Хартман последва Шмит; преминаха през целия ресторант, покрай масата на генерал Кайтел, и влязоха в съседния вагон. От лявата страна по цялата му дължина бяха наредени бюра с пишещи машини и кантонерки. Вдясно прозорците бяха затъмнени. Свързочници от Вермахта със слушалки на ушите седяха двама по двама на маси, заринати с оборудване. Това не беше толкова влак, колкото подвижен команден пост. Внезапно Хартман се досети, че първоначалният план вероятно е бил Хитлер да стигне с него до чешката граница.

— Фюрерът очаква още със ставането си да получи прегледа на печата — каза Шмит. — Две страници са достатъчни. Съсредоточете се върху заглавията и редакционните мнения. Дайте ги на някой от машинописците да ви ги препише на чисто.

Той постави на масата няколко изписани на ръка резюмета от статии на английски език и се отдалечи бързо. Хартман седна. Изпитваше облекчение, че му бяха намерили какво да прави. Прерови десетките цитати, подбра най-интересните между тях, подреди ги по степента на влиятелност на изданието. Намери молив и започна да пише.

Лондонският „Таймс“ — хвали Чембърлейн за „непоколебимата му решимост “.

„Ню Йорк Таймс“ — „чувството на облекчение, усетено по целия свят “.

Манчестърският „Гардиьн “ — „За пръв път от седмици сякаш обръщаме лице към светлината “.

Независимо от политическата линия на изданието тонът навсякъде беше един и същ. Всички вестници описваха драматичната сцена в Камарата, докато Чембърлейн бе чел писмото на Фюрера. (Броени минути, дори секунди след прочитането си това послание на надеждата бе приветствано от милиони хора, чийто живот допреди миг сякаш бе зависил от дърпането на спусък.) Британският министър — председател беше героят на планетата.

След като приключи с превода, Хартман бе насочен от командващия звеното към един ефрейтор от сухопътните войски. Той запали цигара, застана зад гърба на мъжа и започна да диктува. Пишещата машина беше специален модел, с висок един сантиметър шрифт, и се използваше за документи, предназначени за Фюрера. Неговият кратък преглед на печата излезе точно две страници.

Ефрейторът още не бе извадил последния лист от машината, когато в далечния край на вагона се появи адютант от СС; изглеждаше ужасно притеснен.

— Къде е прегледът на чуждестранния печат?

Хартман размаха листата в ръката си.

— Ето го тук!

— Слава богу! Последвайте ме. — Докато отваряше вратата, адютантът посочи цигарата в ръката му. — Нататък не се пуши.

Те влязоха в нещо като вестибюл. Часовоят от СС отдаде чест. Адютантът отвори вратата на една облицована с дървени ламперии заседателна зала, в която имаше дълга полирана маса с двайсет стола. Даде знак на Хартман да мине пред него.

— За пръв път ли ви е?

— Да.

— Отдавате чест. Гледате го в очите. Мълчите, докато не ви заговори.

Те стигнаха до края на вагона и през друг вестибюл минаха в следващия. И там имаше часовой. Адютантът потупа Хартман по гърба.

— Ще се справите.

Той почука на вратата и я отвори.

— Прегледът на чуждестранния печат, майн Фюрер.