Робърт Харис - Мюнхен

В купето той завари Зауер по бельо, сгърбен над долното легло. Беше отворил куфара му и ровеше из съдържанието. Сакото на Хартман лежеше отстрани; очевидно вече го бе претърсил. Когато го чу да влиза, Зауер дори не си направи труда да се обърне.

— Съжалявам, Хартман, нищо лично. Сигурен съм, е си свястно момче. Но когато някой се приближава толкова до Фюрера, не съм готов да рискувам. — Той се изправи и посочи с ръка бъркотията на леглото. — Ето ти нещата, можеш да ги прибереш.

— Няма ли да претърсите и мен, както сте започнали? — попита Хартман, като вдигна ръце нагоре.

— Няма нужда. — Той го плесна свойски по рамото. — Хайде, приятелю, не се сърди! Вече се извиних. Ти знаеш не по-зле от мен, че в министерството гъмжи от реакционери. Какво беше казал Гьоринг за вас, дипломатите? Цяла сутрин си острите моливите, а цял следобед пиете чай.

Хартман се престори на обиден, после кимна сдържано.

— Прав сте. Приветствам вашата бдителност.

— Чудесно. А сега ме чакай да се избръсна и ще идем да закусим.

Зауер си взе униформата и ботушите и излезе в коридора.

След като остана сам, Хартман извади документа изпод ризата си. Ръцете му трепереха. Постави го обратно в куфара. Дали на Зауер щеше да му хрумне да го претърсва отново? Едва ли. Или може би да? Представи си го точно в този момент, коленичил, как бърка под мивката. Хартман прибра дрехите си, затвори куфара и го вдигна на багажната мрежа. Вече бе приключил с обличането и се беше поуспокоил, когато в коридора се чу тропот на ботуши. Вратата се отвори и Зауер влезе вътре, вече с униформата си на CС. Имаше вид, сякаш се връщаше от парад. Хвърли несесера си на леглото.

— Да вървим!

За да стигнат до ресторанта, трябваше да минат през още един спален вагон. Влакът се беше разбудил. Мъже — полуоблечени или още по бельо — се провираха по тесните коридори или чакаха на опашка пред тоалетните. Миришеше на пот и цигари, атмосферата беше като в съблекалня; когато някое разтърсване на влака ги караше да се блъскат един в друг, избухваха в смях. Зауер размени по едно „Хайл!“ с двама-трима другари от СС. Отвори свързващата врата между вагоните и Хартман го последва, като прекрачи металната площадка между двата вагона. Във вагон-ресторанта беше много по-тихо и подредено: бели ленени покривки, аромат на кафе, потракване на ножове и вилици върху порцелан; сервитьор буташе количка, отрупана с храна. В далечния край на вагона армейски генерал със сива униформа и червени петлици на яката разговаряше с трима офицери. Зауер проследи погледа на Хартман.

— Това е генерал Кайтел — каза той. — Началник на Върховното командване на Вермахта. Закусва с военните адютанти на Фюрера.

— Каква работа има един генерал на мирна конференция?

— Може да не се окаже точно мирна — намигна му Зауер.

Те се настаниха на една близка маса за двама. Хартман седна с гръб към движението. Във вагона стана тъмно; бяха влезли под сводовете на някаква гара. На перона шпалир от чакащи пътници им махаха с ръка. Вероятно по високоговорителите бяха обявили, че транзитният влак е на Фюрера. Покрай прозореца, сред облаците пара, се мяркаха възторжени лица.

— Ако не друго — каза Зауер, докато разгъваше салфетката си, — присъствието на генерал Кайтел ще напомни на онези старци от Париж и Лондон, че само една дума на Фюрера ще е достатъчна, за да прекосим чешката граница.

— Мусолини не беше ли отменил мобилизацията?

— Дучето ще се качи на влака за последната отсечка до Мюнхен. Кой знае какво ще се договорят лидерите на фашизма? Може пък Фюрерът да го убеди да размисли.

Той направи знак на сервитьора да им донесе кафе. Когато отново се извърна към масата, очите му блестяха.

— Признай си, Хартман, каквото и да се случи, има нещо страшно удовлетворително в това след всичките тези години на национално унижение да накараме французи и англичани да ни играят по свирката!

— Това определено е изумително постижение.

Побъркал се е, помисли си Хартман. Опиянен е от копнежите за мъст на дребния човек. Сервитьорът пристигна с поднос, отрупан с храна, и двамата напълниха чиниите си. Харман взе едно хлебче и го разчупи на две. Нямаше апетит, макар да не помнеше откога не е ял.

— Мога ли да ви питам, Зауер, с какво се занимавахте, преди да постъпите в екипа на външния министър?

Не че отговорът го интересуваше; Хартман просто се опитваше да поддържа разговор.

— Работех в канцеларията на райхсфюрера на Ес Ес