Робърт Харис - Мюнхен

Той отнесе оксфордските писма до камината и ги изгори едно по едно, като поднасяше запалката си до долния десен ъгъл на всяко и после го пускаше върху решетката. Изгори и изрезката от вестника. За снимката се поколеба, но накрая изгори и нея, като я наддаваше как се сгърчва и овъглява, докато накрая се сля с останалата пепел.

Когато Хартман пристигна на гарата, вече се бе стъмнило. Край колоните на входа към главния салон бяха разположени полицейски патрули с кучета. Пликът беше в куфара му, а валтерът — във вътрешния джоб на сакото. Усети как краката му омекват.

Той изправи рамене и мина през величествения портал в задимения мрачен салон на гарата, чийто стъклен свод беше висок като на готическа катедрала. Над всички перони висяха знамена със свастики, високи колкото три-или четириетажна сграда. На информационното табло бяха изписани заминаващите влакове Лайпциг, Франкфурт на Майн, Дрезден, Виена… Беше 8:37 вечерта. Нищо не се споменаваше за Мюнхен или за някакъв специален влак. Служител на Райхсбана със синя униформа и фуражка, и с приличащи на четка за зъби мустаци — без съмнение оформени в чест на Фюрера — забеляза объркването му и се приближи. Когато Хартман изложи целта на посещението си, той настоя да го придружи с думите: „За мен ще бъде чест“.

Хартман забеляза бариерата, преди да стигнат до нея. По някакъв начин хората бяха надушили, че оттук ще мине Фюрерът, и наоколо се бе събрала неголяма почтителна тълпа от стотина души, главно жени От СС ги държаха на безопасно разстояние. До самата бариера двама полицаи с кучета и няколко униформени от СС с автомати проверяваха документите на пътниците. На един от чакащите да се качат на влака бе наредено да отвори куфара си и Хартман си каза: Ако ме претърсят, с мен е свършено. Помисли си да се върне и да изхвърли пистолета в тоалетните, но служителят от Райхсбана го водеше напред и миг по-късно той се озова лице в лице с един от часовоите.

— Хайл Хитлер!

— Хайл Хитлер!

— Име?

— Хартман.

Часовият прекара пръст по списъка с имената, отгърна на следващата страница, после на по-следващата.

— Няма Хартман тук.

— Ето! — Хартман посочи с пръст на последната страница.

За разлика от останалите имена, които бяха написани на машина, неговото бе добавено на ръка. Изглеждаше подозрително.

— Документите.

Той му подаде служебната си карта. Другият часовой каза:

— Отворете куфара, ако обичате.

Той го закрепи на коляното си. Ръцете му трепереха; сигурен бе, че всички виждат вината му. Засуети се със закопчалките, повдигна капака. Часовоят прехвърли автомата си през рамо и прерови съдържанието: две ризи, бельо, прибори за бръснене в кожен несесер. Вдигна плика, разтърси го и го постави обратно. Кимна. С дулото на автомата си посочи към влака. Първият часовой му върна документите.

— Вие сте в последния вагон, господин Хартман.

Те насочиха вниманието си към следващия на опашката. Хартман премина през бариерата и закрачи по перона.

Влакът беше композиран на двайсетина метра по-нататък, от дясната страна на перона. Беше дълъг; Хартман преброи седем вагона, тъмнозелени, лъснати до блясък, без петънце, сякаш току-що боядисани за случая; отстрани на всеки имаше по един златен нацистки орел с широко разперени крила. До всяка от вратите имаше часовой от СС. Най-отпред черен локомотив тихо изпускаше пара; около него също имаше въоръжена охрана. Хартман се приближи бавно до най-задния вагон, хвърли един последен поглед осветения с прожектори стъклен покрив, към пърхащите под свода гълъби и черното небе над тях после тромаво се качи на влака.

Беше спален вагон, купетата се падаха от лявата страна. Един адютант от СС с клипборд в ръка се приближи с маршова стъпка по коридора, спря се пред него и му отдаде чест с изпъната ръка. Хартман позна лакея с бялата куртка в Райхсканцеларията, когото бе заплашил същата сутрин. Той отвърна на поздрава с подобаващ, както се надяваше, фанатизъм.

— Добър вечер, господин Хартман. Последвайте ме, моля.

Те стигнаха до края на вагона. Адютантът провери нещо и плъзна встрани вратата на последното купе.

— Вие сте тук. След като излезем от Берлин, във вагон — ресторанта ще има храна и напитки. Там ще ви направят и инструктаж за вътрешния ред във влака на Фюрера.

Хартман влезе и затвори вратата след себе си. Купето беше обзаведено в любимия на Фюрера стил ар деко. Две легла, горно и долно. Приглушена жълтеникава светлина. Миришеше на препарат за дърво, прашни тапицерии и застоял въздух. Той пусна куфара си на долния матрак и седна до него. Обзе го клаустрофобия, сякаш беше хвърлен в килия. Запита се дали Остер бе успял да се свърже с британците. Ако не, щеше да се наложи да съчинява алтернативен план, но в момента нервите му бяха твърде обтегнати, за да мисли по въпроса.