Робърт Харис - Мюнхен

— Бихте ли подали това на лорд Дънглас?

После той проследи с поглед движението ѝ от ръка на ръка, като запален фитил, докато стигна до Дънглас, който я разгърна и с обичайното леко смахнато изражение на лицето си я прочете. Веднага след това се наведе и прошепна нещо в ухото на министъра на финансите, който се пресегна с ръка през рамо и пое бележката.

Министър-председателят току-що бе прочел текстовете на последните си телеграми до Хитлер и Мусолини.

— Докладваха ми, че в отговор господин Мусолини е помолил хер Хитлер за допълнително време, през което да се запознае още веднъж със ситуацията и да се опита да намери мирно решение. Хер Хитлер е приел да отложи мобилизацията с двайсет и четири часа.

За пръв път от началото на речта му в залата се разнесе одобрително мърморене.

— Каквито и мнения да са имали в миналото почитаемите членове за господин Мусолини, мисля, че всички трябва да приветстваме неговия жест на готовност да работи с нас за мира в Европа.

Още одобрителен шум. Министър-председателят Направи пауза и внезапно сведе поглед надолу, към пейката до себе си, откъдето сър Джон Саймън го дърпаше за сакото. Той се намръщи, наведе се, пое бележката от ръката му и я прочете. Двамата мъже проведоха бърз разговор шепнешком. Залата ги наблюдаваше, затаила дъх. Накрая Министър-председателят изглади бележката с ръка и я сложи върху катедрата пред себе си.

— Това не е всичко. Имам да съобщя на Камарата още нещо. Току-що бях информиран от хер Хитлер, че ме кани да се срещна с него в Мюнхен утре сутринта. Поканил е също така господин Мусолини и господин Даладие. Мусолини е приел поканата, а не се съмнявам, че и Даладие ще я приеме. Едва ли е нужно да ви казвам какъв ще бъде моят отговор.

Тишината продължи още частица от секундата. След това залата изригна в оглушителна въздишка на облекчение. Всички депутати — включително либера ли и лейбъристи — станаха на крака, аплодирайки и размахвайки всевъзможни хартии, които държаха в ръцете си. Някои консерватори направо се качиха на пейките, крещейки радостни възгласи. Дори Чърчил най-после се надигна от мястото си, макар и намусен като малко дете. Така минаха няколко минути, а радостното оживление не преставаше, докато Министър-председателят се оглеждаше наоколо и кимаше усмихнат. Опита се да каже нещо, но никой не го оставяше да говори. Накрая той успя с жестове да ги накара да си седнат по местата.

— Ние всички сме патриоти и аз не мога да си представя нито един почитаем член на тази Камара, чието сърце да не е подскочило от радост, че кризата още веднъж се отлага, за да ни даде възможност да видим какво можем да постигнем с разум, добра воля и дискусии, за да решим един проблем, чието решение вече се вижда. Господин председател, аз нямам повече какво да кажа. Убеден съм, че Камарата вече е готова да ме освободи, за да отида и да видя какво ще излезе от това наше последно усилие. Може би представителите ще сметнат за уместно с оглед последните развития на обстановката настоящият дебат да бъде преустановен за няколко дни, след което да се видим, надявам се, при по-щастливи обстоятелства.

Последва нов взрив от бурни, дълго нестихващи аплодисменти и едва тогава, за свой срам, Легат си даде сметка, че бе забравил професионалния си неутралитет и бе ръкопляскал и крещял от радост с всички останали.

Верни на принципа, че най-доброто скривалище е там, където се виждаш отвсякъде, ядрото на затворниците — Гизевиус и Шуленбург от Министерството на вътрешните работи, Донани от Правосъдието, полковник Остер от Абвера, Корт и Хартман от Външното — се събраха в пет същия ден следобед в кабинета на Корт.

Шестима мъже! Хартман едва сдържаше презрението си. Шестима мъже, надяващи се да свалят една диктатура, която контролираше всеки аспект от живота на обществото в държава, набъбнала до осемдесет милиона! Чувстваше се наивен и унижен. Всичко това беше една шега.

Корт започна:

— Предлагам, ако някой ни пита за тази среща, да кажем, че е чисто неформална, като темата е създаването на междуведомствена група за планиране в новоосвободената Судетска област.

Донани кимна.

— Звучи ужасно правдоподобно.

— Разбира се, Бек не бива в никакъв случай да бъде виждан около нас. Също и Хайнц, като стана дума.

— „Новоосвободената Судетска област“ — повтори Гизевиус. — Как звучи само. Господи, този човек ще стане по-популярен от всякога.

— А защо не? Първо Австрия, сега и Судетите — намеси се Шуленбург. — Фюрерът добави десет милиона етнически германци към Райха за по-малко от седем месеца, при това без да гръмне една пушка. Гьобелс го нарича най-великия германски държавник от Бисмарк насам и може би е прав. — Той огледа присъстващите. — Дали помислихте и за това, господа? Че може би не сме прави?