Робърт Харис - Мюнхен

— И така, реших да отида в Германия, за да побеседвам с хер Хитлер и да открия в личен разговор дали все още има надежда мирът да бъде спасен…

От мястото, където беше седнал, Легат виждаше Уинстън Чърчил, надвесен напред от пейката си сред консерваторите, как слуша внимателно речта, стиснал в ръка пристегнат с червен ластик топ непрочетени телеграми, който набъбваше с всяка изминала минута. В галерията бившият министър — председател Стенли Болдуин се бе подпрял с лакти на дървения парапет и гледаше надолу към случващото се в залата; приличаше на фермер, облякъл най-хубавите си дрехи, за да иде на пазар. Малко по-нататък бледата напудрена кралица Мери, майката на сегашния крал, гледаше Чембърлейн с безизразно лице. Недалече седеше и лорд Халифакс.

— Прекрасно съзнавах, че с поемането на такъв безпрецедентен курс се излагам на критика като човек, унижил достойнството на британския министър — председател, рискувам да си навлека вашето разочарование, а вероятно и негодувание, ако не успея да постигна задоволително споразумение. Но усещах, че в една такава криза, когато залозите са от жизнена важност за милиони хора, не бива да се допуска подобни съображения да оказват влияние…

Легат сверяваше казаното от премиера със своя екземпляр от речта, като си отбелязваше редките случаи, в които Чембърлейн се отклоняваше от текста. Маниерът му на четене беше спокоен, аналитичен, дискретно театрален — ту затъкваше палци под реверите на сакото си, ту си слагаше пенсне, за да прочете някой документ, после отново го сваляше, за да хвърли бърз поглед към стъкления покрив на залата, сякаш търси вдъхновение. Двете си посещения при Хитлер той описа, сякаш беше пътешественик — изследовател от Кралското географско дружество във викторианската епоха, разказващ за срещите си с някой вожд на дивашко племе.

— На петнайсети септември предприех първия си полет до Мюнхен. От там стигнах с влак до планинската резиденция на хер Хитлер в Берхтесгаден… На двайсет и втори пътувах още веднъж за Германия, до Годесберг на река Рейн, където канцлерът бе определил място за срещата ни, което да ми е по-удобно от твърде отдалечения Берхтесгаден. Още веднъж бях посрещнат много топло от местните хора по улиците и в селата, през които минах…

Министър-председателят бе прекарал прав на крака повече от час, а тепърва започваше да описва събитията от последните два дни.

— …Като последно усилие за запазване на мира изпратих в Берлин сър Хорас Уилсън…

И тогава Легат усети суматоха в галерията. Кадоган бе застанал на входа, придружен от един куриер, махаше с ръка в опит да привлече вниманието на лорд Халифакс. Болдуин го забеляза пръв, пресегна се и потупа външния министър по рамото. Посочи му с пръст Кадоган, който настойчиво му правеше знаци да отиде при него. Халифакс се надигна сковано, провесил отстрани безполезната си ръка, и след много поклони и извинения към Нейно величество си проби път към задната част на галерията и изчезна.

— Вчера сутринта сър Хорас Уилсън поднови разговорите си с хер Хитлер и след като установи, че възгледите му изглеждат непроменени, му повтори по най-категоричен начин в съответствие с дадените му от мен указания, че ако въоръжените сили на Франция бъдат активно замесени във враждебни действия срещу Германия, британското правителство ще се почувства задължено да ги подкрепи…

Легат прошепна на госпожица Уотсън:

— Имате ли нещо против просто да сверявате думите на премиера с текста?

И без да дочака отговор, ѝ подаде речта.

Напрежението в залата нарастваше с приближаването на разказа на министър — председателя към настоящия момент. Представителите, застанали по пътеката между пейките и ложата с официалните лица, бяха твърде погълнати, за да обърнат внимание на Легат, който се провираше между тях, извивайки тялото си като змиорка.

— Извинете… съжалявам…

Той стигна до пространството зад стола на председателя точно когато Кадоган и Халифакс влязоха през вратата. Кадоган го видя и му направи знак да отиде при него. Каза тихо:

— Току — що получихме ново послание от Хитлер. Трябва да уведомим премиера, преди да е приключил с речта си. — Той пъхна някаква бележка в ръката на Легат. — Дайте това на Алек Дънглас.

Беше лист хартия, прегънат на две, с надпис: „До министър — председателя — спешно“.

Легат се върна в залата. Видя Дънглас, седнал на втория ред пейки, непосредствено зад мястото на премиера. Нямаше как да се добере до него. Подаде бележката на представителя, седнал в края на пейката. Прошепна: