Робърт Харис - Мюнхен

— Имам спешно послание за министър Рибентроп.

Много добре. Дайте ми го и ще се погрижа да го получи.

— Трябва да му го предам лично.

— Невъзможно. Министър Рибентроп е при Фюрера. Не допускаме никого вътре.

— Изпълнявам заповед.

— Аз също.

Хартман използва ръста си и близо трите века юнкерско наследство в своя род. Пристъпи до адютанта и понижи глас:

— Чуй ме много внимателно, защото това е най-важният разговор, който някога си водил или ще водиш през живота си. Моята задача е да предам лично послание от британския министър-председател до Фюрера. Или веднага ще ме отведеш до Рибентроп, или ти обещавам, че ще говоря с райхсфюрера на Ес Ес и ще прекараш остатъка от службата си в риене на конски фъшкии в казармите на кавалерията.

Адютантът остана непреклонен още секунда — две, после в ясните му сини очи премина сянка на разбиране.

— Много добре — кимна сковано той. Беше пречупен. — Следвайте ме.

Отвори вратата и двамата се озоваха в пълния салон. В центъра, под гигантския кристален полилей, се беше събрала група от дузина мъже, а около това централно ядро гравитираха по-малки групи. Сред цивилните костюми бяха разпръснати и множество униформи — кафяви, черни, сиви, сини. Шумът от разговорите се сливаше в безспирно бръмчене. Тук — там се виждаше по някое добре познато лице. Гьобелс — подпрян с ръце на облегалката на един стол, мрачно замислен и сам. Гьоринг със синята си униформа като някой оперетен генерал, държащ реч пред група прехласнати слушатели. Докато си проправяше път между тях, Хартман усещаше върху себе си любопитните им погледи, забелязваше напрегнатите им лица, жадни за новини, и си даде сметка, че те вероятно нищо не знаят, просто седяха там и чакаха нещо да се случи — най-властните и влиятелни фигури в Райха.

Той последва бялата куртка на адютанта през втора двойна врата — която никога не се затваряше, както си отбеляза наум — и се озоваха в друга зала за приеми. Тук беше по-тихо. Дипломати с рединготи и раирани панталони разговаряха шепнешком помежду си. Разпозна Кирххайм от Френската секция във Външното министерство. Вляво се виждаше затворена врата, до която бе застанал на пост часовой; в едно кресло наблизо седеше щурмбанфюрер Зауер. Още щом видя Хартман, той скочи на крака.

— Какво правиш тук?

— Нося послание до външния министър.

— Той е при Фюрера с френския посланик. Какво има?

— Корт казва, че Чембърлейн е изпратил писмо до Фюрера. Британският посланик иска да му го връчи колкото се може по-скоро.

Зауер смля информацията и кимна.

— Е, добре. Чакай тук.

Адютантът попита:

— Да оставя ли господин Хартман при вас, господин щурмбанфюрер?

— Да, разбира се.

Адютантът удари токове и се отдалечи. Зауер почука тихо на вратата, отвори я и се скри вътре. Хартман се огледа; улови се, че отново пресмята. Един часовой, плюс онези, които вече бе видял. Колко ли бяха общо? Шест? Остер не бе предвидил такова стълпотворение от висши партийни функционери в Райхсканцеларията. А ако си водеха и свои телохранители? Като командващ военновъздушните сили, Гьоринг със сигурност имаше няколко.

Зауер се появи отново на вратата.

— Кажи на Корт, че Фюрерът ще приеме посланик Хендерсън в дванайсет и трийсет.

— Разбира се, господин щурмбанфюрер.

Докато крачеше обратно към фоайето, Хартман погледна часовника си. Тъкмо минаваше единайсет и половина. Какво ли правеха Хайнц и останалите?! Ако не удареха сега, половината дипломатически корпус в Берлин щеше да се окаже под кръстосания огън.

Хартман отвори една от вратите към фоайето и я остави открехната. Адютантът беше наблизо. Той се приближи до него и каза:

— Трябва да се обадя спешно във Външното министерство.

— Слушам, господин Хартман. — Беше като красив жребец: веднъж пречупен, от него бликаше сговорчивост. Поведе Хартман към голямото бюро близо до входа и посочи телефона. — Оттук се свързвате автоматично с централата.

— Благодаря.

Хартман изчака, докато той се отдалечи, и вдигна слушалката. Чу се мъжки глас:

— Какво обичате?

Хартман му даде прекия номер на Корт и зачака връзката. През отворената входна врата виждаше гърба на часовоя от СС на фона на две спрели пред входа лимузини. На едната се бяха подпрели двама шофьори с униформи на СС и пушеха. Предположи, че са въоръжени.

В слушалката се чу щракване, после сигнал за звънене, накрая мъжки глас:

— Корт.

— Ерих? Тук е Паул. От Райхсканцеларията казаха да ти предам, че Фюрерът ще приеме Хендерсън в дванайсет и трийсет.