Робърт Харис - Мюнхен

— Остер току-що мина да ме види. Каза, че процесът е задвижен. — Очите на рейнландеца примигваха напрегнато зад дебелите лещи. Той бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади два пистолета. — Даде ми тези.

Той ги постави внимателно върху бюрото си. Хартман взе единия. Беше последният модел „Валтер“ — компактен, едва 15 сантиметра дълъг, лесен за укриване. Претегли го в дланта си, прещрака лостчето на затвора.

— Зареден ли е?

Корт кимна и внезапно избухна в неудържим смях като ученик, чул нещо забавно.

— Не мога да повярвам, че всичко това се случва. Та аз никога не съм стрелял с пистолет пред живота си! А ти?

— От малък ловувам. — Хартман се прицели в кантонерката. Пръстът му обгърна спусъка. — Ползвам най-вече пушки.

— А то не е ли същото?

— Не съвсем. Но принципът е един. И така, какво става?

— Тази сутрин Остер е дал твоето копие от отговора на Хитлер до Чембърлейн на генерал Халдер в щаба.

— Кой е Халдер?

— Приемникът на Бек като началник на Генералния щаб. Според Остер Халдер е бил в шок. Определено е на наша страна, той ненавижда Хитлер дори повече от Бек.

— Ще заповяда ли на армията да се намеси?

— Не, няма тези прерогативи. Той отговаря за планирането, не за оперативната част. Трябва да говори с Браухич, върховния главнокомандващ. Браухич има нужната власт. Би ли оставил това нещо? Плашиш ме.

Хартман свали пистолета.

— А Браухич склонен ли е да го направи?

— Така изглежда.

— А сега какво ще стане?

— Сега отиваш в Райхсканцеларията, точно както говорихме снощи.

— Под какъв претекст?

— Току-що са ти позвънили от британското посолство. Чембърлейн е написал ново писмо до Хитлер, един Господ знае какво има в него, та Хендерсън е поискал среща с Фюрера, за да му го връчи колкото се може по-скоро. Молбата за среща трябва да се съгласува с Рибентроп, а в момента той е при Фюрера. Казах си, че може да отскочиш до там, за да го информираш.

Хартман помисли малко. Планът звучеше правдоподобно.

— Е, добре.

Той пробва различни джобове, за да скрие пистолета. Най-добре прилягаше във вътрешния джоб на двуредното му сако, от лявата страна, до сърцето. Веднъж закопчано, под него не се виждаше нищо.

Корт го наблюдаваше с нещо като ужас.

— Позвъни ми по телефона в момента, в който имаш отговор от Рибентроп — каза той. — Ще дойда при теб. За бога, не забравяй, че задачата ти е единствено да се погрижиш вратите да са отворени. Не се включвай в стрелбата. Това е работа на Хайнц и хората му.

— Разбирам. — Хартман подръпна сакото си надолу. — Е, добре. Тръгвам.

Корт отключи вратата и му подаде ръка. Хартман я сграбчи. Дланта на приятеля му беше студена от страх. Той усети как безпокойството му се предава като зараза. Издърпа рязко ръката си и излезе в коридора.

— До няколко минути ще ти звънна.

Каза го достатъчно силно, за да го чуят партийните функционери. Когато се доближи до тях, те се дръпнаха от пътя му, за да мине. Той отиде с уверена крачка до стълбището, слезе бързо до главното фоайе и излезе на Вилхелмщрасе.

Чистият въздух му даде сили. Той тръгна покрай фасадата на Пропагандното министерство, построено в актуалния стил брутализъм, изчака да мине един камион и пресече улицата към Райхсканцеларията. В Двора пред сградата бяха паркирани двайсетина, може би трийсет служебни автомобила — дълги черни лимузини с развяващи се на калниците им знаменца със свастики, някои с отличителните регистрационни номера на СС. Сякаш половината функционери на режима се бяха стекли тук да чакат изтичането на ултиматума. Хартман показа служебната си карта на полицая при бариерата и обяви целта на посещението си. Беше служител на Външното министерство. Носеше спешно известие за господин Рибентроп. Повтори го няколко пъти, все по-уверено; все пак имаше предимството да е истина. Полицаят вдигна бариерата. Той тръгна с бърза крачка по алеята, заобикаляща двора на министерството, и стигна до главния вход. Двама часовои от СС препречиха пътя му, но се дръпнаха встрани и го пропуснаха да мине, още преди да бе привършил с обясненията си.

В пълното с хора фоайе той преброи още няколко часовои с автомати. Двойните врати към залата за приеми бяха затворени. Пред тях беше застанал висок адютант от СС с бяла парадна униформа и необичайно сурово и ъгловато лице. Приличаше на мъжа от рекламата за цигари на Потсдамер Плац, само че беше рус. Хартман се приближи и отдаде чест.

— Хайл Хитлер!

— Хайл Хитлер!