Робърт Харис - Мюнхен

— Какъв ден се очертава само — каза тихо той. - Знаеш ли, с радост бих застанал до тази стена и бих се оставил да ме разстрелят, ако с това можех да предотвратя войната.

— Невил, моля те! Не говори такива неща!

Госпожа Чембърлейн имаше вид, сякаш щеше да избухне в сълзи.

Министър-председателят се обърна към Легат.

— Ти си бил твърде млад, за да се биеш в последната война, а пък аз бях твърде стар. В известен смисъл това беше по-лошият вариант. — Той вдигна поглед към небето. — За мен бе истинска мъка да наблюдавам цялото това страдание и да се чувствам безсилен. Седемстотин и петдесет хиляди убити само от наша страна. Представи си го! Прибави и семействата им. съпругите и децата, родителите, близките… Оттогава всеки път, когато посещавам някой военен мемориал, или някое от онези грамадни гробища във Франция, където са погребани толкова много мои скъпи приятели, аз се заклевам, че дори да имам и най-малката възможност да предотвратя една такава катастрофа, ще направя всичко, ще пожертвам всичко, за да запазя мира. Нали разбираш?

— Естествено.

— За мен това е свещено.

— Разбирам.

— А беше само преди двайсет години! — Той фиксира Легат с поглед, в който се четеше едва ли не фанатизъм. — Тази страна не е просто военно и технически неподготвена за война, това може да се поправи. И ние работим, за да го поправим. Но аз просто се боя за духовното здраве на нашия народ, ако не види, че неговите лидери вършат абсолютно всичко по силите си, за да предотвратят втори такъв огромен конфликт. Защото в едно съм убеден и те моля да ми вярваш: ако настъпи, следващата война ще е неизмеримо по-лоша и нашите хора ще имат нужда от голяма сила на духа, за да я преживеят.

Внезапно той се завъртя на пети и тръгна с твърда крачка обратно към Номер 10. Госпожа Чембърлейн изгледа безпомощно Легат, после тръгна след съпруга си.

— Невил!

Енергията на стареца е не просто забележителна, помисли си Легат. Беше направо смущаваща. Министър-председателят изкачи тичешком десетте стъпала към терасата и се скри в Заседателната зала. Съпругата му не беше много далече назад.

Легат ги последва на известно разстояние. На терасата се спря. През отворената врата ги видя прегърнати. Министър-председателят галеше жена си успокоително по гърба. След малко се дръпна леко назад, улови я за раменете и я изгледа напрегнато.

— Хайде, хайде, Ани — каза той. Усмихна се, вдигна ръка и избърса нещо от бузата ѝ. — Ще се оправим.

Тя кимна и се отдалечи, без повече да се обърне.

Министър-председателят направи знак на Легат да го последва. Придърпа един стол от заседателната маса.

— Седни — заповяда той.

Легат седна. Чембърлейн остана прав. Потупа с ръце вътрешните джобове на сакото си, извади кутия пури, изтръска една и откъсна с палец върха ѝ. Запали клечка кибрит и я поднесе към пурата, като продължи да дърпа упорито, докато тя се разгоря. После с рязко движение на ръката изгаси клечката и я хвърли в пепелника.

— Записвай.

Легат протегна ръка и взе от масата лист хартия за писане, перодръжка и мастилница.

— До райхсканцлер Адолф Хитлер…

Перото застърга по хартията.

— Прочитайки писмото Ви, аз се почувствах уверен, че можете да придобиете всичко, което Ви е нужно, незабавно и без война. — Легат зачака. Министър-председателят крачеше напред — назад зад гърба му. — Готов съм да дойда лично в Берлин още сега, за да обсъдя с Вас и с представители на чешкото правителство предаването на териториите. — Той изчака, докато Легат записа. — А ако желаете, и с представители на Франция и Италия. Убеден съм, че можем да постигнем съгласие в рамките на една седмица.

В дъното на залата се отвори врата и през нея се вмъкна Хорас Уилсън. Той кимна на министър-председателя и седна на един стол в далечния ъгъл на масата. Чембърлейн продължи да диктува:

— Не мога да повярвам, че ще поемете отговорността да започнете война, която може да унищожи цивилизацията, заради няколкодневно забавяне в разрешаването на този отдавна съществуващ проблем.

Той се спря. Легат го погледна.

— Това ли е всичко, господин министър-председател?

— Това е всичко. Подпиши я с името ми и им кажи да я изпратят на сър Невил Хендерсън в Берлин. — Той се обърна към Уилсън. — Добре ли беше?

— Отлично.

Легат понечи да стане.

— Почакай — каза Чембърлейн. — Има още една. До господин Мусолини. — Той дръпна още няколко пъти от пурата си. — Днес отправих до хер Хитлер последен призив за въздържане от употреба на сила при решаването на судетския проблем, който, убеден съм, може да се уреди с една кратка дискусия, която ще му предостави тъй необходимата територия, население и защита както на судетските немци, така и на чехите по време на преходния период. Предложих му да отида лично и веднага в Берлин, за да обсъдим условията с германските и чешките представители, а ако канцлерът желае, и с тези на Италия и Франция.