Робърт Харис - Мюнхен

— И как точно ще се случи този „преврат“? — попита недоверчиво Корт.

— С един — единствен акт: ареста на Хитлер.

— И армията ще свърши това?

— Не, ние трябва да го направим.

— Но нали само армията разполага с нужната сила за изпълнение на подобна задача?

— Проблемът с Вермахта е, че сме положили клетва за вярност към Фюрера — обясни Бек. — Ако обаче в Райхсканцеларията настъпи някаква бъркотия, армията определено може да се намеси, за да възстанови реда. Това не би било несъвместимо с дадената клетва. Просто първият ход срещу Хитлер не може да бъде от наша страна. Трябва да дойде от другаде.

— От седмици анализирам ситуацията — отвърна Остер. — Наистина няма да са нужни много хора за арестуването на Хитлер, стига да имаме предимството на изненадата заедно с ангажимент от страна на армията, че ще ни защити от всякакви опити на Ес Ес за спасяването му. С капитан Хайнц сме изчислили, че ще ни трябва първоначална ударна сила от около петдесет души.

— И откъде ще ги намерим тези петдесет души? — попита Корт.

— Вече са налице — каза Хайнц. — Все опитни бойци, готови още утре да нанесат удара.

— Боже милостиви! — Корт го изгледа, сякаш беше луд. — Кои са те? Къде са? С какво са въоръжени?

— Абверът ще им зачисли оръжие — отвърна Остер. — Освен това сме им намерили тайни квартири в близост до Вилхелмщрасе, където да изчакат сигнала за атака.

— Ще заемат позиции утре по зазоряване — добави Хайни. — Всеки от тези хора е надежден другар, мой личен познат. Не забравяйте, че съм воювал заедно с Кап през двайсета, после и с Щалхелм.

— Така е. Ако някой може да свърши тази работа, това е Хайнц.

Хартман познаваше само бегло Шуленбург, аристократа социалист, станал член на партията още преди да бе дошла на власт, впоследствие разочарован, понастоящем заемащ някаква скромна полицейска длъжност в Министерството на вътрешните работи.

Шуленбург попита Бек:

— Наистина ли смятате, господин генерал, че армията ще се обърне срещу Фюрера след всичко, което направи за тях и за Германия?

— Съгласен съм, че много от постигнатото във външната ни политика е забележително: възвръщането на Рейнланд, присъединяването на Австрия. Но работата е там, че това бяха все безкръвни победи. Безкръвно може да бъде и връщането на Судетската област. За съжаление, той вече няма интерес да постига целите си по мирен път. Истината за Хитлер, както установих през това лято, е, че той всъщност иска война с Чехословакия. Въобразил си е, че е някакъв военен гений, въпреки че в казармата е стигнал едва до ефрейтор. Ако не разберете това, нищо не сте разбрали за него. А има едно нещо, в което армията е твърдо убедена: война с Франция и Великобритания през тази година би била катастрофа за Германия.

Хартман се възползва от възможността да се намеси.

— Всъщност аз мога да ви покажа най-новото доказателство, че Хитлер иска война. — Той бръкна във вътрешния си джоб и извади текста на писмото до Чембърлейн. — Това е отговорът на Фюрера до британците, изпратен в Лондон тази вечер.

Той подаде телеграмата на Остер, после се облегна назад в креслото, запали цигара и остана да наблюдава, докато писмото минаваше от ръка на ръка.

— Как се сдобихте с това нещо? — попита Корт.

— Трябваше да го отнеса от Райхсканцеларията до британското посолство. Направих си копие.

— Доста съобразително!

— Е, господа, това решава въпроса — каза Остер, след като прочете текста. — В писмото няма и намек за компромис.

— Това е равносилно на обявяване на война — възкликна Бек.

— Трябва да бъде в ръцете на главнокомандващия още утре сутринта — каза Остер. — Ако и това не го убеди, че Хитлер не блъфира, не виждам какво би могло. Има ли проблем да го задържим у нас, Хартман, или трябва да бъде върнато във Външното?

— Не, можете да го покажете на военните — отвърна Хартман.

Донани — мършав очилат индивид, който, макар и наближаващ четирийсетте, все още приличаше на студент по право — вдигна ръка.

— Имам въпрос към капитан Хайнц. Да допуснем, че утре успеем да арестуваме Хитлер. Какво ще го правим?

— Ще го убием — отвърна Хайнц.

— Не, не! Не съм съгласен.

— Защо? Смятате ли, че той би се поколебал и за миг да стори същото с нас?

— Не, разбира се. Но не искам да слизаме на неговото равнище на бруталност. Освен това, ако го убием, ще го превърнем в най-големия мъченик в германската история. Поколения наред страната ще живее в неговата сянка.