Робърт Харис - Мюнхен

Атмосферата около масата стана видимо по-напрегната. Свещената лисица най-после се бе разкрил! Двама-трима от министрите наклониха глави, за да са сигурни, че чуват добре.

— Прекрасно разбирам — продължи Халифакс, — че ако не изпратим телеграмата на сър Хорас, това би имало тежки последици за милиони хора, включително за нашите сънародници. Войната би била неизбежна. Но ние не може просто така да приканим чехите да извършат нещо, което смятаме за нередно. Не смятам, че и Камарата на представителите би одобрила това. И в крайна сметка — а това за мен е същината на въпроса — ние не сме в състояние да предложим на чехите каквито и да било твърди гаранции, че германската армия ще се задоволи с полученото и ще се спре на границата на Судетската област, а няма да продължи напред, за да окупира цялата страна.

Всички погледи се обърнаха към Чембърлейн. В профил изглеждаше, сякаш рунтавите му сиви вежди и мустаци бяха настръхнали, а ястребовият му нос бе навирен предизвикателно нагоре. Той не обичаше да му се противоречи. Легат се запита дали няма да се разкрещи. Досега не бе ставал свидетел на такова нещо. Говореше се, че редките му избухвания били зрелищни. Вместо това министър-председателят заяви с хладен тон:

— Министърът на външните работи току-що изложи един силен, може би дори убедителен аргумент против моето предложение, макар то да ми изглежда последният реален шанс, който имаме. — Той огледа едно по едно лицата на министрите си. — Но ако това е преобладаващото мнение, колеги… — Той направи многозначителна пауза като водещ търга в очакване на крайната оферта. Никой не се обади. — Ако това е преобладаващото мнение — гласът му беше рязък в поражението, — то аз съм готов да оставя нещата така. — Той погледна Хорас Уилсън. — Телеграмата няма да бъде изпратена.

Последваха колективно наместване по столовете и прибиране на книжа върху масата — звук на миролюбиви мъже, които с неохота се подготвят за война. Гласът на министър-председателя се извиси над шума; той още не бе приключил.

— Преди да минем нататък, искам да информирам кабинета, че току-що получих отговора на хер Хитлер. Мисля, че би било от полза да ви го прочета още сега.

Някои по-отявлени подлизурковци сред министрите — лорд — канцлерът Моъм, „Желето“ Морисън на селското стопанство — се обадиха в един глас: „Да!“ и „Абсолютно!“.

Министър-председателят взе в ръка телеграмата.

— „Уважаеми господин Чембърлейн, в хода на нашите разговори за пореден път информирах сър Хорас Уилсън, който ми предаде писмото ви от двайсет и шести септември, за моята окончателна позиция…“

Имаше нещо смущаващо в това исканията на Хитлер да звучат от устата на британския министър-председател. Това им придаваше едва ли не някаква рационалност. В края на краищата защо бе нужно чешкото правителство да възразява срещу непосредствената окупация на една територия, с чието предаване на Германия то вече се бе съгласило по принцип?

— „Това представлява една подсигурителна мярка, предназначена да обезпечи бързото и гладко постигане на окончателното уреждане на въпроса.“

Когато чехите се жалваха от загубата на пограничните си укрепления, не беше ли ясно на света, че просто се опитват да печелят време?

— „Ако трябва да се изчаква влизането в сила на окончателното уреждане, при което Чехословакия да е готова с изграждането на нови погранични укрепления в оставащата ѝ територия, това без съмнение би отнело месеци, ако не и години.“

Писмото продължаваше все в този дух. Сякаш лично Хитлер бе взел думата на заседание на кабинета, за да прокарва позицията си. Накрая министър-председателят си свали очилата и каза:

— Е, това писмо очевидно е много внимателно съставено и ще изисква време, за да бъде анализирано, но за мен лично ситуацията не е напълно безнадеждна.

Дъф Купър, министърът на военноморския флот, моментално извиси глас:

— Напротив, господин министър-председател, той не отстъпва по нито един пункт!

Купър беше вулгарен мъж, от когото винаги, дори рано сутрин, се излъчваше отчетлив аромат на уиски, пури и парфюмите на чужди съпруги. Лицето му беше зачервено — Легат не можеше да каже дали от гняв или от преливане.

— Това може да е така — каза Халифакс, — но прави впечатление, че не е изцяло затръшнал вратата. В заключение приканва министър-председателя да продължи с усилията си за мир.

— Да, но по твърде неубедителен начин: „Оставям на Вас да прецените дали си струва да се продължава. Той очевидно не го вярва изобщо. Просто се опитва да прехвърли вината за агресията си на чехите."