Робърт Харис - Мюнхен

Техниците от Би Би Си развиваха кабели по килима и бяха поставили микрофон на стойка върху заседателната маса в далечния край на залата, откъм колоните. Беше голям цилиндричен предмет, изтънен в Долния си край; по форма наподобяваше отрязан връх на артилерийски снаряд. Отстрани до него имаше високоговорител и още някакви загадъчни устройства. Сайърс и Клевърли влязоха да гледат. Сайърс каза:

— От Би Би Си питаха дали може да излъчват на живо и изказването на премиера пред парламента утре.

— Ние не решаваме тези неща — отвърна Клевърли.

— Знам. Това очевидно би създало прецедент. Насочих ги към главния секретар на парламентарната група.

Точно в осем без пет министър-председателят излезе от кабинета на Уилсън, следван от Халифакс и Кадоган. Уилсън се появи последен. Изглеждаше видимо раздразнен. Легат си каза, че сигурно пак се е препирал с Кадоган. Това беше другата голяма полза от Уилсън — да замества началника си практически във всичко. Министър-председателят го използваше да подхвърля идеи от негово име, след което мълчаливо наблюдаваше реакциите, без да излага своите възгледи и да рискува авторитета си.

Чембърлейн седна пред микрофона и разстла страниците с речта си на масата. Ръцете му трепереха. Един лист падна на пода и той трябваше да се наведе сковано, за да го вдигне. Промърмори:

— Треперя като желе.

Той поиска чаша вода. Легат му наля от каната в средата на масата. В старанието си я препълни. Капки вода заблестяха като мъниста по полираната повърхност.

Тон техникът от Би Би Си ги накара да седнат в отсрещния край на залата.

Отвън, над градината и Хорс Гардс Парейд, бе паднал мрак. Биг Бен отброи осем удара.

По високоговорителя прозвуча ликторски глас:

— Тук е Лондон. Сега ще чуете министър-председателя, почитаемия Невил Чембърлейн, директно от Даунинг Стрийт десет. Неговата реч ще бъде предавана надлъж и шир в Империята, в континента Америка и в редица други чужди държави. Господин Чембърлейн?

До микрофона светна зелена лампичка. Министьр — председателят подръпна маншетите на ризата си и вдигна речта от масата.

— Искам да се обърна с няколко думи към вас, мъже и жени на Британия и на Империята, а вероятно и към други…

Той произнасяше отчетливо всяка сричка. Тонът му беше благозвучен, меланхоличен, вдъхновяващ като погребална песен.

— Колко ужасно, фантастично, невероятно е, че се налага тук да копаем траншеи и да мерим противогази заради спор в далечна страна между хора, за които не знаем нищо. Още по-невероятно е, че въпросният спор, който вече е уреден по принцип, се превръща в повод за война. Много добре разбирам причините, поради които чешкото правителство не може да приеме условията, поставени в германския меморандум…

Легат погледна през масата към Кадоган, който кимаше одобрително.

— И все пак, след разговорите си с хер Хитлер аз вярвам, че стига да се даде още време, би било възможно да се уреди предаването на територията, която чешкото правителство е приело да отстъпи на Германия, при условия, осигуряващи справедливо отношение към засегнатото население. След моите визити в Германия аз ясно си дадох сметка защо хер Хитлер смята за нужно да отстоява правата на другите германци. Той ми каза на четири очи, а снощи повтори и публично, че след уреждането на въпроса със судетските немци ще се сложи край на германските териториални претенции в Европа…

Кадоган направи гримаса, предназначена за Халифакс, но външният министър беше вперил поглед право пред себе си. Неслучайно му казваха Холи Фокс, Свещената лисица.

— Аз не се отказвам от надеждата за мирно разрешение, нито смятам да изоставя усилията си за постигане на мир, докато все още съществува шанс за това. Не бих се поколебал да направя дори трето посещение в Германия, ако реша, че от него ще има полза…

На свой ред Уилсън закима одобрително.

— Междувременно има някои неща, които можем и трябва да направим тук, у дома. Все още се търсят доброволци за противовъздушната отбрана, за противопожарните и полицейските служби, за териториалните подразделения. Не изпадайте в паника, ако чуете, че се мобилизират мъже, за да служат в противовъздушната отбрана или на корабите. Това са само предпазни мерки, каквито всяко правителство е длъжно да вземе в такива времена…

Легат чакаше да чуе изречението за мобилизацията на военноморския флот. Но такова не последва. Министър-председателят го бе зачеркнал от речта си.