Робърт Харис - Мюнхен

— Толкова ми липсваше!

— Как си? Как са децата?

— по-добре, след като вече си у дома.

Тя посегна да разкопчае палтото му. Той хвана ръцете ѝ.

— Не, недей. Няма да остана.

Тя направи крачка назад.

— Връщаш се на работа?

Не беше критика. Гласът ѝ прозвуча по-скоро обнадеждено.

— Не, не на работа. Само ще се кача горе да видя децата.

Къщата беше толкова малка, че двете си поделяха една стая; Джон имаше легло, а Даяна още спеше в люлка. Той не спираше да се изумява от особената тишина, когато децата му спяха. На слабата светлина от стълбищната площадка се виждаха как лежат неподвижно, с леко отворени усти. Докосна ги по косите. Искаше да ги целуне, но се боеше да не ги събуди. От скрина го гледаха кръглите стъклени очи на противогазите им. Той затвори тихо вратата.

Когато се върна във всекидневната, Памела беше застанала с гръб към него. Обърна се. Очите ѝ бяха сухи. Той ѝ беше благодарен за това. Тя попита:

— Колко време няма да те има?

— Ще отседна в клуба. Утре сутринта ще се върна. Тогава може да поговорим.

— Мога да се променя всъщност. Стига ти да го искаш.

— Всичко трябва да се промени, Памела. Ти, аз, всичко. От известно време обмислям да напусна дипломацията.

— И какво ще правиш?

— Обещай, че няма да се смееш.

— Пробвай и ще видим.

— Докато летяхме насам, си казах, че може да постъпя в Кралските военновъздушни сили.

— Но аз току-що чух по радиото Чембърлейн да казва пред тълпите от Даунинг Стрийт, че е постигнал мир за нашето време.

— Не е трябвало да го прави. В момента, в който го е казал, е съжалил.

Според Дънглас госпожа Чембърлейн го бе убедила да го направи; тя беше единственият човек на света, на когото не можеше да откаже.

— Ти още ли мислиш, че ще има война?

— Убеден съм.

— Ами тогава за какво е всичко това, за какво са тези надежди, тези празненства?

— За изпускане на напрежението. И не упреквай хората. Като погледна децата, аз самият се чувствам така. Но единственото, което постигнахме, бе да заложим един капан за в бъдеще. И Хитлер ще падне в него, рано или късно. — Той я целуна по бузата. — Е, до утре сутринта.

Тя не отговори. Легат си взе куфара и излезе навън в нощта. Някакъв човек на Смит Скуеър изстрелваше ракети. Откъм градината се чуваха викове на радост. Старите сгради наоколо просветнаха за миг сред каскадите от падащи искри, след което отново потънаха в мрак.

Този роман представлява кулминацията на интереса ми към Мюнхенското споразумение, който датира от повече от трийсет години. Бих искал да благодаря на Денис Блейкуей, продуцента, с когото направих документалния филм за Би Би Си „Бог да Ви благослови, господин Чембърлейн“ през 1988 г. по случай петдесетата годишнина от конференцията. Оттогава ние поддържаме лека мания по темата.

В Германия моите приятели от издателство „Хайне“ Патрик Ниймайер и Дорис Шук помогнаха с проучването ми в Мюнхен. Особено съм задължен на д-р Александър Краузе за експертния тур из някогашното „Фюрербау“, сега Факултет по музика и театър (на който той е ръководител), и на Баварското министерство на вътрешните работи за разрешението да посетя стария апартамент на Хитлер на Принцрегентенплац, днес използван за полицейско управление.

Във Великобритания искам да благодаря на Стивън Паркинсън, политически секретар на Даунинг Стрийт 10, и на професор Патрик Салмън, главен историк в Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност.

Отново имах късмета да разчитам на съветите и подкрепата на четирима „първи читатели“. Най-дълбоки благодарности на Джокаста Хамилтън, моя редактор в „Хътчинсън“ в Лондон, на Сони Мехта от „Кнопф“ в Ню Йорк, на немския ми преводач, Волфганг Мюлер, и на моята съпруга Джил Хорнби.

Задължен съм и на следните автори и техните книги:

John Charmley, Chamberlain and the Lost Peace; Jock Colville, The Fringes of Power: Downing Street Diaries 1939–1955; David Dilks (editor), The Diaries of Sir Alexander Cadogan; Max Domarus, Hitler: Speeches and Proclamations, 1935–1938; David Dutton, Neville Chamberlain; David Faber, Munich 1938: Appeasement and World War II; Keith Feiling, The Life of Neville Chamberlain; Joachim Fest, Albert Speer: Conversations with Hitler’s Architect; Joachim Fest, Plotting Hitler’s Death: The German Resistance to Hitler 1933–1945; Hans Bemd Gisevius, To the Bitter End; Paul Gore— Booth, With Great Truth and Respect; Sheila Grant Duff, The Parting of the Ways; Ronald Hayman, Hitler and Geli; Nevile Henderson, Failure of a Mission; Peter Hoffmann, German Resistance to Hitler; Peter Hoffmann, The History of the German Resistance 1933–1945; Peter Hoffmann, Hitler’s Personal Security; Heinz Hohne, Canaris; Lord Home, The Way the Wind Blows; David Irving, The War Path; Otto John, Twice Through the Lines; The Memoirs of Field Marshal Keitel; Ian Kershaw, Making Friends with Hitler: Lord Londonderry and Britain’s Road to War; Ivone Kirkpatrick, The Inner Circle; Alexander Krause, No. 12 Arcisstrasse; Klemens von Klemperer (editor), A Noble Combat: The Letters of Sheila Grant Duff and Adam von Trott zu Solz 1932–1939; Valentine Lawford, Bound for Diplomacy; Giles MacDonogh, 1938: Hitler’s Gamble; Giles MacDonogh, A Good German: Adam von Trott zu Solz; Andreas Mayor (translator), Ciano’s Diary 1937–1938; Harold Nicolson, Diaries and Letters, 1930–1939; John Julius Norwich (editor), The Duff Cooper Diaries; NS — Dokumentationszentrum, Miinchen, Munich and National Socialism; Robert Rhodes James (editor), Chips: The Diaries of Sir Henry Channon; Richard Ollard (editor), The Diaries of A. L. Rowse; Richard Overy, with Andrew Wheatcroft, The Road to War; David Reynolds, Summits: Six Meetings that Shaped the Twentieth