Робърт Харис - Мюнхен

Такива или подобни мисли — щеше да предположи Легат впоследствие — се въртяха в главата на диктатора в този момент.

— Ja, ich werde es unterschreiben.

— Фюрерът каза: да, ще го подпиша.

Чембърлейн се усмихна облекчено. Хитлер щракна с пръсти на адютанта, който забърза към тях, изваждайки от джоба си писалка. Дънглас се наведе напред, за да вижда по-добре. Легат използва тази възможност, стана и тръгна към вратата.

Хартман бе седял десет минути сам в празния вестибюл. Прегледът на печата беше сложен върху стола до него. Някъде вляво се чуваше тихо потракване на чинии, женски глас се обади, врата се отвори и затвори. Там вероятно бяха служебните помещения: кухня, килери, тоалетна, стаите на прислугата. Следователно спалнята на Фюрера се падаше вдясно — онази врата там, от която бе излязъл. Вратата към помещението, където беше срещата му с Чембърлейн, беше затворена; през дебелото дърво не се чуваше нищо. Отстрани висеше акварел на Виенската опера — сръчен като изпълнение, но някак превзет и бездушен. Предположи, че е рисуван лично от Фюрера. Стана и пристъпи до него, за да го огледа отблизо. Да, инициалите му се виждаха в долния десен ъгъл. Преструвайки се, че разглежда картината, той хвърли поглед към спалнята на Фюрера, която се намираше в тъмния край на коридора. До нея имаше друга стая, само на няколко крачки от него. Любопитството му надделя. Той погледна към кухнята, за да се убеди, че не го наблюдават, после небрежно отиде до вратата и я отвори.

Беше малка спалня, която гледаше към дърветата в задния двор. Щорите бяха спуснати до половина. В стаята се долавяше сладникава миризма на пресни и сушени цветя, примесена с аромат на канела от флаконите с парфюми, отдавна неползвани и почти напълно изсъхнали. Върху тоалетката имаше ваза с увехнали рози и купа с жълти и лилави фрезии. Върху леглото лежеше захвърлена бяла памучна нощница, като онази на Лейна. Той пристъпи до края на леглото и отвори вратата към банята. През другата ѝ отворена врата, водеща към спалнята на Хитлер, се виждаше мъжко сако, преметнато върху облегалката на стол. Връщайки се назад, той огледа набързо нещата върху тоалетката. Черно — бяла снимка на куче в рамка. Листа за писане с надпис „Ангела Раубал“ в горния ляв ъгъл. Модно списание — „Ди Даме“. Той видя датата — септември 1931 г.

Лейна беше права. След видяното той вече не се съмняваше. Неестествената, задушваща близост на стаята ѝ с тази на Хитлер, общата баня, начинът, по който всичко стоеше недокоснато, като в някакъв храм, като в египетска погребална камера…

Зад гърба си той чу шум. Дръпна се бързо назад и затвори вратата. В този момент Легат излизаше от всекидневната. Поглеждайки през рамо, той каза с тих припрян глас:

— Боя се, че имам лоша новина. Документът е у Гестапо.

Хартман не реагира веднага; трябваха му няколко мига, за да превключи. Погледна през рамото на Легат към отворената врата, но там не се виждаше никой.

— Как? Кога?

— Преди по-малко от час. Претърсили са стаята ми, докато вземах душ.

— Убеден ли си, че го няма?

— Няма никакво съмнение, Паул. Толкова съжалявам…

Хартман вдигна ръка, за да го накара да замълчи. Трябваше да помисли.

— Ако е било преди по-малко от час, сигурно ме търсят. Трябва…

Той замълча. На вратата на всекидневната се появи адютантът, следван от Чембърлейн и Хитлер. Последни излязоха Шмит и Дънглас. Министър-председателят държеше две листа хартия. Връчи единия на Хитлер.

— Това е за вас, господин канцлер.

Хитлер веднага го подаде на адютанта си. Сега, когато посетителите му вече си тръгваха, той изглеждаше по-спокоен.

— Doktor Schmidt begleitet Sie zu Ihrem Hotel. Ich wiinchse Ilmen einen angenehmen Flug.

Шмит каза:

— Ще ви изпратя до хотела, господин министър-председател. Фюрерът ви желае приятен полет.

— Благодаря.

Чембърлейн се ръкува с Хитлер. За момент имаше вид, сякаш се канеше да произнесе още една кратка реч, но се отказа. Адютантът отвори входната врата и Министър-председателят излезе на стълбищната площадка, придружен от Шмит. Дънглас подхвърли саркастично:

— Идваш ли е нас, Хю?

Легат знаеше, че никога повече няма да види Хартман. Но не можеше да му каже нищо. Кимна и тръгна след останалите.

След като гостите му си тръгнаха, Хитлер остана неподвижен няколко секунди, вперил поглед в затворената врата. Палецът на лявата му ръка масажираше с кръгови движения дланта на дясната, сякаш я беше изкълчил. Накрая забеляза прегледа на печата, поставен върху стола. Той се обърна към Хартман.