Робърт Харис - Мюнхен

Преглеждайки страниците, Хартман бе принуден да признае, че във всичко това има немалка доза истина. В сърцето на Третия райх, в самата люлка на националсоциализма, един британски министър-председател бе успял да предизвика нещо, което можеше да се нарече целодневна демонстрация в подкрепа на мира. Това само по себе си бе сериозно постижение. За пръв път Хартман беше почти готов да си позволи искрица надежда. Може би в крайна сметка Фюрерът щеше да бъде лишен от своята завоевателна война. Той сгъна прегледа на печата и се запита какво ли се очаква да прави с него. Беше твърде уморен, за да търси някого, който би могъл да знае. Секретарката отново се беше настанила на канапето в компанията на двамата адютанти от СС. Безгрижното им дърдорене за кинозвезди и атлети му действаше успокояващо. Усети как клепачите му се затварят. Скоро той вече спеше дълбоко в креслото си.

Събуди го нечия ръка, която грубо го друсаше за рамото. Над него се бе надвесил Шмит. Главният преводач на Външното министерство беше червен в лицето, което беше обичайното му състояние.

— Господи, Хартман, какво си мислиш, че правиш. Къде е прегледът на печата?

— Ето го. Готов е.

— Слава богу! Божичко, виж се само на какво приличаш! Е, нищо не може да се направи. Трябва да вървим.

Хартман с усилие се повдигна от креслото и се изправи на крака. Шмит вече крачеше към вратата. Той го последва към мраморното стълбище. Сградата беше празна и коридорите ехтяха като мавзолей. Хартман искаше да попита къде отиват, но Шмит бързаше напред. Отвън войници прибираха червения килим. Френският трикольор вече беше свален от пилона. Покачен на стълба, работник откачваше последния ъгъл от британското знаме. Коприненият плат се свлече безшумно на земята като погребален саван.

Хартман седна на задната седалка на лимузината до Шмит, който бе отворил черна кожена папка и прелистваше бележките си. Без да спира, Шмит каза:

— Вайцзекер и Корт отлетяха за Берлин, останахме само ние двамата. На Вилхелмщрасе като че ли се мъти нещо, ти чу ли?

По кожата му премина ледена тръпка.

— Не. Какво?

— Секретарката на Вайцзекер, госпожа Винтер, сещаш се коя е, нали? Чувам, че снощи е била арестувана от Гестапо.

Колата заобиколи Каролиненплац. Хартман седеше вцепенен на мястото си. Едва когато подминаха дългата украсена с колони фасада на Дома на германското изкуство в края на Принцрегентенщрасе, той с ужас осъзна къде го водят.

Повече от час Легат бе зает с изпълнение на указанията на министър — председателя. Първо даде на госпожица Андерсън проекта за декларация, за да го препише на чисто. Смени часа на полета им обратно за Лондон от преди обед за ранния следобед. Обади се в протокола на германското Външно министерство, за да уреди транспорт до апартамента на Фюрера и от там до летището. Позвъни на Оскар Клевърли в Лондон, за да го осведоми за случващото се. Главният личен секретар беше в повишено настроение.

— Атмосферата тук е изключително позитивна. Пресата е в екстаз. Кога се връщате?

— Късно следобед, предполагам. До обед премиерът ще проведе допълнителен разговор на четири очи с Фюрера.

— Допълнителен разговор? Халифакс знае ли?

— Мисля, че Странг докладва на Кадоган в момента. Работата е там, че с него няма да има придружаващи лица.

— Какво?! Господи! За какво ще разговарят?

Легат, който и за момент не забравяше, че линията вероятно се подслушва, отвърна предпазливо:

— За англо-германските отношения, сър. Повече не мога да ви кажа на този етап.

Той прекъсна разговора и притвори очи. Прекара ръка по наболата си брада. Бяха минали близо трийсет часа, откакто последно се бе бръснал. В щаба на делегацията беше тихо. Странг и Малкин разговаряха с Лондон от телефоните в стаите си. Уилсън бе повикал Джоун, за да ѝ диктува писма. Госпожица Андерсън бе отнесла преписаните на чисто проектодокументи на министър — председателя за одобрение.

Легат тръгна по коридора към стаята си. Според будилника на нощното шкафче часът беше малко след 10:30. Камериерката вече бе минала. Завесите бяха дръпнати встрани, леглото оправено. Той влезе в банята, съблече се и пусна душа. Повдигна лицето си към струите гореща вода и се остави да го масажират около минута, после подложи скалпа и раменете. Насапуниса се, отми пяната и когато излезе от душкабината, вече се чувстваше напълно възстановен. Той избърса с длан замъгленото огледало над мивката и се избръсна набързо, заобикаляйки мястото, където се бе порязал предишната сутрин.