Джеймс Туайнинг - Черното слънце

От предавателя на Виктор се разнесе руска реч. Безплътният глас се лееше като поток, без да се различават отделни думи.

— Кристенко е отишъл в музея и се е качил в отдела за реставрация.

— Откъде знаеш? — попита Търнбул. — Не, чакай да отгатна. И там имаш вътрешен човек.

Виктор кимна.

— Като им се даде повече време, накрая се оказва, че всички ми дължат услуга, независимо дали го знаят, или не.

В същия миг телефонът на Том иззвъня. Той се намръщи и го извади от джоба си. На лицето му се изписа изненада.

— Кристенко е. — Кърк озадачено отговори на обаждането. — Ало?

— Какво стана? — задавено прошепна Кристенко.

— Нямам представа.

— За миг реших, че… са дошли за мен.

— Не говори глупости. Откъде ще знаят?

— Идеята беше много лоша — измърмори руснакът. — Не знам какво да мисля.

— Мисли за петдесетте хиляди долара. И как ще върнеш дълга си на Виктор.

— Какъв е смисълът, ако съм в затвора?

— Не искаш ли парите?

— Не… Да… Вече не знам.

— Добре. Ще кажа на Виктор, че не искаш…

— Не, не. Но няма да я изнеса.

— Какво?

— Ще я оставя тук. Да, точно така. Ти ела и си я вземи.

— Уговорката ни не беше такава.

— Ти каза петдесет хиляди, ако ти я донеса, и двадесет хиляди, ако я намеря. Е, намерих я. Двадесет хиляди ще ми стигнат да си върна дълга. Останалите не си заслужават риска.

Кърк закри с ръка телефона и се обърна към другите.

— Казва, че няма да изнесе картината. Ще я остави някъде и ще трябва да отидем да я вземем. Предпочита да получи по-малко пари и да не рискува.

— Ще рискува повече, ако продължава да ни мотае — гневно заяви Виктор.

— Не можем да го принудим да я донесе.

— Аз мога — студено отвърна тя.

— Недей — заяви Том твърдо.

— Значи ще трябва да отидеш в музея и да си я вземеш.

— Можеш ли да ме вкараш вътре?

— Да.

Кърк отново заговори по телефона.

— Добре, Борис. Ще влезем и ще я вземем. Тази нощ.

— Хубаво. — Кристенко въздъхна облекчено. — Ще я оставя в отдела за реставрация. Тук е в безопасност.

— Каква е комбинацията?

— Ще ти я кажа, когато ми дадеш парите.

Том се усмихна. Руснакът ставаше все по-добър в играта.

— Ще ти се обадя, когато влезем. — Затвори и се обърна към другите. — Трябват ми инструменти и чертеж на сградата.

— Имаш ги — отговори Виктор.

— Как си с руския? — обърна се Кърк към Търнбул.

— Достатъчно добре.

— Дано.

— Защо?

— Защото идваш с мен.

Американското консулство, Санкт Петербург

10-и януари — 22:02

— Да ти го начукам — изръмжа Арчи.

Противният американец, който се бе представил като Пол Виджиано, се изсмя.

— Ще трябва да направиш малко повече, Конъли.

Арчи им беше казал името си, но нищо повече.

— Нямам какво да кажа нито на теб, нито на ченгетата. Знам си правата. Искам да говоря с някой от английското посолство.

Виджиано седна срещу него и поклати глава.

— Ние сме от ФБР.

— И какво от това? Трябва ли да съм смаян? — Арчи говореше самоуверено, но трябваше да признае, че е озадачен. За какво ставаше дума, по дяволите? Както си следеше Кристенко, изведнъж на гърба му скочиха четири горили в милиционерски униформи. И какво искаха тези янкита? Ама наистина вечно си пъхаха носовете навсякъде.

— Ще бъдеш, когато всичко свърши.

— На твое място бих се погрижил да не ми свалят белезниците — изръмжа Арчи. — Защото при първата удобна възможност ще ти размажа физиономията.

— Цялостната картина ни е ясна — каза Бейли, който се беше облегнал на стената до вратата. — Искаме да знаем детайлите.

— Като например откога познаваш Лаше.

Сърцето на Арчи пропусна един удар. Не беше сигурен дали е чул правилно.

— Лаше?

— Не се прави на ударен. Видяхме те да отиваш при него. Знаем, че работиш за Лаше.

— Волфганг Лаше?

— Ето, познаваш го — победоносно възкликна Виджиано.

— Разбира се, че го познавам. Всички в бизнеса го познават. Какво общо има той?

— Защо уби онези хора? — притисна го Виджиано. — Жените и децата. Отрови ги с газ като лабораторни плъхове. Какво толкова важно знаеха, че трябваше да им затвориш устата?

— Какви ги говориш, по дяволите?

— А Лаше? Защо го уби? Разтревожи се, че те намерихме? За да прикриеш следите си?

— Лаше е мъртъв?!

— Обезглавен със самурайски меч — изрева Виджиано, наведе се над масата и доближи лицето си до Арчи. — Но доколкото разбрах, му е провървяло в сравнение с онова, което си направил на Ламерс в Австрия. Печелиш годишната награда за извратен психопат за тази година.