Джеймс Туайнинг - Черното слънце

Арчи едва не се задави с уискито.

— Касий? Тук?

— Да. Всъщност е с нас от Лондон. Следи ни и чака.

— Какво?

— Да му свършим работата и да разберем къде е последната картина на Белак.

— Значи знае?!

— Знае онова, което е успял да изтръгне с бой от Радж.

— Какво?!

Арчи скочи. Том протегна ръка да го успокои.

— Жив е. Не се притеснявай. Разбрах в коя болница е и говорих с лекаря. Ръката му е счупена, има три пукнати ребра и доста синини, но нищо по-сериозно.

— Само да го спипам това копеле! — ядоса се Арчи. — Ще го убия.

— Първо ще трябва да се пребориш с новите му приятели. И Хехт беше с него. Помниш ли го? Онзи от Кристално острие, когото Търнбул посочи като убиеца на Вайсман.

Арчи изгълта уискито на един дъх.

— И какво искаше милият чичо Хари?

Том сви рамене. Засега беше решил да запази за себе си думите на Ренуик за баща му. Въпреки че това вероятно не беше в духа на откритостта и доверието, които двамата с Арчи се опитваха да поддържат през последната година и нещо, той все още не беше готов да сподели с някого обидните намеци, докато не намереше време да ги обмисли спокойно. Пък и това нямаше нищо общо със Златния влак, нито с Ордена.

— Да разбере какво знаем. Да ни подтикне да направим грешка.

— Това означава, че и той не е намерил Кехлибарената стая.

— Точно така — усмихна се Том. — Няма представа какво сме открили в криптата, нито защо сме дошли тук.

— Няма да му отнеме много време да разбере, нали?

— Прав си. И затова се надявам, че имаш план.

— Не се тревожи. Готов е. — Арчи посегна да запали цигара, но Кърк се намръщи и му махна с ръка да не го прави.

— Все пак ще спя тук.

— Ясно де. — Арчи недоволно върна цигарата в пакета.

— Как така готов? — продължи Том.

— Е, още не е готов, но ще бъде. Познавам специалист в тази област. Мой клиент или по-скоро бивш. Всъщност наш.

— Кой бивш клиент? — недоверчиво попита Том.

Арчи сви рамене.

— Виктор, разбира се. Кой друг?

— Виктор? — Кърк иронично повдигна вежди. — Не беше ли онзи, за когото миналата година ме накара да открадна яйцата на Фаберже, но после се оказа, че всъщност са за Касий? Спомням си, че едва не ни убиха заради него.

— Да, но нека не се ровим в миналото, нали? — глуповато каза Арчи. — Всичко това е стара история, много вода изтече и така нататък. Сега не бих постъпил така с теб. Този път наистина е Виктор. И никой няма да бъде убит.

Неизвестно място, Германия

9-и януари — 21:00

Мъжете бяха дванадесет и носеха еднакви златни пръстени с гравирани дванадесет квадратчета и инкрустирани с един-единствен диамант в едното.

Нямаха имена. Така беше по-безопасно. Нямаха и номера, защото това би намекнало за йерархия между тях, чувство за цифрово превъзходство и предимство, които бяха несъвместими с първоначалната идея за братство на равни. Но за да няма объркване, използваха имена на градове.

— Няма причина за паника. — Париж, възрастен мъж, седнал начело на масата, вдигна ръка, за да успокои останалите, които разтревожено бяха започнали да шушукат след последното разкритие. — Това не означава нищо.

— Нищо? — недоверчиво попита Виена, който седеше срещу него. — Не чу ли какво казах? В замъка Вевелсбург е открита крипта с дванадесет генерали от СС. Съобщиха го по новините. Пазачът влязъл и видял дупка в средата на пода. Не знаехме, че има крипта. Това е работа на Кърк. Той върви по следата. Нима това не е причина за паника?

В стаята се разнесе одобрителен шепот. Пламъчетата на свещите леко потрепнаха от развълнуваното дишане на присъстващите.

— Кърк е много по-умен, отколкото мислехме, но не трябва да подминаваме факта, че…

— Ами ако е намерил нещо там? — хладно попита Берлин. — Колко близо искате да се добере до истината, преди да приемете проблема сериозно? Ако открие картината на Белак?

Пребледнялото лице на Париж стана мъртвешки бяло. Другите единадесет мъже започнаха ядосано да говорят в един глас и помещението се взриви от шума.

— Братя, братя! — Виена стана и шумът утихна. — Времето за приказки свърши. Мисля, че дойде моментът да действаме.

— Точно така — съгласи се Краков.

— Какво предлагаш? — попита Берлин.

— Две неща. Първо ще елиминираме Том Кърк. Единият от източниците ни съобщи, че е забелязан да се качва на самолет за Санкт Петербург. Ако можем да го премахнем там, трябва да се възползваме от шанса.

— Аз ще се погрижа — каза Берлин. — Искам само да знам къде е.