Настъпи неловко мълчание. Накрая Доминик се намръщи и се обърна.
— Знаеш ли, че фотоапаратът не е празен?
— Какво? — Кърк замислено беше затворил очи.
— Фотоапаратът ти. Имал е други снимки, когато си го дал на Кристенко.
— А, да. — Том сви рамене. — Забравил съм да ги изтрия. Там няма нищо важно, нали?
— Не мисля така — отговори тя и разгледа фотосите на диска.
Първи бяха снимките на синагогата в Прага. Стените бяха издраскани с изпълнени с омраза графити, а на пода бяха разхвърляни детски рисунки. Следваше празната рамка на картината. След това снимките на витража в църквата в Кицбюел. Замък. Кръг от дървета. Птици, летящи на фона на лазурно небе. И накрая портретът на Белак…
Доминик спря, сбърчи чело и се върна на снимките на витража, а после намери избелялата черно-бяла фотография на картината, която Арчи беше открил в тайната стая на Вайсман, изобразяваща същата сцена. Погледна витража, после снимката.
— Том? — В гласа й се долови колебание.
— Да? — отговори той, без да отваря очи.
— Мисля, че попаднах на нещо.
— Какво? — Очите му мигновено се отвориха.
— Не са еднакви.
— Кое? — Кърк стана и се приближи до нея.
— Картината и витражът. Не са еднакви. Виж.
И посочи снимката на витража на екрана.
— Да, вярно — развълнувано промълви Том. — Витражът е различен. Той го е променил. Но защо?
Доминик кимна.
— Замъкът има три кули, а на витража е една. Тук се виждат пет дървета в далечината, а на витража са седем.
— И птиците на картината са две, а на витража — четири.
— Мислиш ли, че трябва да извадим едното от другото?
— Или може би разликата трябва да привлече вниманието ни към бройката на картината. Ако гледаш отляво надясно, виждаш три кули, пет дървета и две птици. Три, пет, две.
— Роторите — възкликна Доминик. Гневът й се изпари и отстъпи място на вълнението. — Това ни показва кои от тях да използваме.
— И настройката на роторите също трябва да е тук.
Двамата отново анализираха внимателно снимките, търсеха друго несъответствие, което можеше да им помогне. За съжаление обаче не откриха нищо повече. Картината беше точно възпроизведена във всички останали детайли, дори до подписа на Белак в долния ляв ъгъл.
— Не разбирам — отчаяно каза Том. — Трябва да са оставили някакъв начин за разбиване на кода, инак защо ще полагат толкова много усилия да го скрият?
— Може би останалата част на шифъра е в някоя от другите откраднати картини на Белак — предположи Доминик.
— Може би. Чакай малко. Какво е това? — Кърк посочи малка част от стената под витража, която беше заснета в ъгъла на снимката. — Можеш ли да го увеличиш?
Тя натисна няколко клавиша и увеличи участъка.
— Мемориалната плочка. „В памет на моята любима Ева Мария Ламерс, починала на 13 ноември 1926 година“ — преведе Доминик.
— Двайсет и шеста? — Том се намръщи. — Не може да е вярно. Той е сложил витража след войната. Арчи каза, че тя била починала през петдесетте години. Освен ако, разбира се, грешката не е умишлена.
— Тогава това вероятно са настройките — тринадесет, деветнадесет, двадесет и шест. — Доминик все още не можеше да си позволи да се зарадва.
Избра третия, петия и втория ротор от тенекиената кутия и после настрои първия на тринадесет, втория на деветнадесет и третия на двадесет и шест. Вдигна капака на машината, сложи ги вътре и я затвори. През тесния процеп се виждаше само горната им част. В същия миг влязоха Арчи и Виктор, носеха храна и напитки.
— Стигна ли донякъде? — попита Арчи.
— Може би — развълнувано отговори Доминик.
— Сериозно? — Той остави подноса на масата, като в бързината едва не събори чашите.
— Ще опитаме нещо — обясни Том. — Доминик забеляза разлики между картината и прозореца, които вероятно подсказват избора на ротори.
— И датата на мемориалната плоча под прозореца не съответства на годината, в която е починала съпругата на Ламерс. — Тя посочи увеличеното изображение на екрана. — Използвахме годините, за да определим позицията на пръстените. Сега ни трябва само началната позиция на роторите.
— Какво? — учудено попита Том. — Мислех, че знаем всичко необходимо.
— Виждаш ли прозорчетата в горната част на машината? — Доминик посочи три малки отвора до роторите. — Роторите трябва да се въртят, докато не видиш първата буква в прозорчето.
— Какво ще кажеш за ЕМЛ? — предположи Виктор.
— ЕМЛ? Защо тъкмо тези букви? — попита Кърк.
— Нейните инициали. — Виктор посочи екрана. — Ева Мария Ламерс.
Читать дальше