Джеймс Туайнинг - Черното слънце

— И кой е този някой друг? — попита Бейли.

— Мисля, че е Хари Ренуик, наричан още Касий, или някой от хората му. Проверете във вашата база данни. Последния път, когато погледнах, той беше в списъка на десетимата най-издирвани престъпници. Трябва да търсите него. Убеден съм, че Ренуик е организаторът на всичко.

— Но какво общо има това с картината? И с вас?

Том се замисли за миг, преценяваше колко е готов да сподели. Вроденият му инстинкт му подсказваше да не казва нищо, но у Бейли имаше нещо — откровеност, съчетана с нетърпение, които внушаваха доверие. Кърк реши да му каже каквото е необходимо, но нищо повече.

— Към нас се обърна едно лице: Уилям Търнбул, от антитерористичния екип на МИ6. Тревожеха се за някаква крайнодясна групировка в Германия, свързана с Ренуик, и поискаха да им помогнем да разберат какво е намислил.

— Защо вие? Познавате ли го?

— Може да се каже. — Том се изсмя глухо. — Оказа се, че и Ренуик, и те търсят нещо, скрито в края на войната. Смятаме, че картината е последният ключ за разкриването на местоположението му. Едва сега разбрах за машината „Енигма“, но предполагам, че поради някаква причина Ренуик се нуждае от нея, за да разкодира шифровано послание в картината.

— И как това води до Лаше?

— Картината е била скрита от таен рицарски орден на СС. Лаше беше експерт по онзи период. Искахме да чуем мнението му. Беше глупава случайност, че Ренуик вече го беше замесил в кражбата на „Енигма“.

— А Мария Ламерс? Какво е нейното участие?

— Чичо й е бил член на рицарския орден — обясни Арчи. — Тръгнахме по следата, за да видим дали ще доведе донякъде. Но не знаем защо Ренуик я е убил… — Той озадачено поклати глава. — Тя не знаеше нищо. Беше толкова млада…

— Имаш право. — Том се намръщи. — И онази нощ в клуба беше така. Има нещо, което пропускаме.

Бейли изду бузи, облегна се на стената и затвори очи. После се вторачи в пода и заговори монотонно:

— Добре. Стойте тук. Ще отида да проверя тези неща.

Кърк кимна към вратата и каза:

— Бездруго няма как да отидем никъде.

11-и януари — 09:35

Бейли прочете резултатите от търсенето и се ококори невярващо.

Хенри Дж. Ренуик, наричан още Касий. Мошеник, търсен от Агенцията за разследване на подкупи и корупция — убийства (18), заговор за убийство, търговия с крадени стоки, заговор за изпиране на мръсни пари, изнудване, пране на пари.

Подсвирна. Може би в разказа на Том Кърк имаше повече истина, отколкото си мислеше.

— Намери ли нещо? — попита Кънингам, който тъкмо влизаше в стаята.

— Не. — Бейли се прехвърли на друга програма, обърна се към него и се усмихна нервно. — А ти?

— И аз. Все още се опитвам да го проуча, но който и да е този Конъли, досега не сме попадали на него. Ще питам Интерпол.

— Ами добре.

Бейли отново се обърна към компютъра, надяваше се, че по този начин ще намекне на Кънингам да излезе, но Кънингам се суетеше до вратата и накрая наруши мълчанието.

— Искам да те питам нещо, Бейли.

— Казвай.

— Как вървят нещата?

— Нали току-що ти казах…

— Не. Имам предвид между теб и Виджиано.

Бейли сви рамене.

— Знаеш как е.

— Той се държи много грубо с теб, нали?

— Е, имам още много да уча. Виджиано вероятно се опитва да ми помогне.

— Нека ти кажа нещо за Пол Виджиано. — Кънингам го погледна в очите. — Той помага единствено на себе си. Повярвай ми, познавам този тип хора. — Кънингам замълча за миг. — Знаеш ли защо са го изпратили в Солт Лейк Сити? Имам приятел в прокуратурата. Той ми каза. Виджиано се провалил. Работил по някакъв случай заедно с друг агент — жена, за която споменах онзи ден, Дженифър Браун. Всъщност Виджиано оплескал нещата и затова са го преместили надалеч. Ти самият видя, че все още е раздразнителен по въпроса.

— Може. Но той ръководи разследването, а аз трябва да изпълнявам заповедите му и да се надявам да приключи скоро.

— Видях оценките ти от Куонтико, Бейли. Отлични са. След няколко години несъмнено ще ти възлагат много задачи. Не позволявай на Виджиано да те завлече надолу. Той е напаст за млад човек като теб. Пълен е с отрицателна енергия. Внимавай да не изключиш. Продължавай да разсъждаваш и ще забележиш нещо, което той не е видял.

Бейли бавно кимна, пое дълбоко дъх и каза:

— Я ела да видиш това.

И върна на екрана информацията на ФБР за Ренуик.

11-и януари — 09:50

Бейли се върна след двадесет и пет минути. Изражението му беше замислено. Придружаваше го Кънингам — застана до вратата, вдигна крак и опря подметката на черната си обувка в стената.