Стив Берри - Третата тайна

— Ще се вместите ли във времето? — попита асистентът на Амбрози, който временно изпълняваше функциите на папски секретар.

— Надявам се — промърмори Нгови.

Валендреа ги накара да чакат близо половин час, след което най-сетне бяха допуснати в библиотеката и вратата се затвори зад гърба им. Облечен в бяло, папата ги чакаше до прозореца. Слънчевите лъчи обливаха ниската му набита фигура.

— Трябва да призная, че искането ви за аудиенция пробуди любопитството ми — подхвърли той. — Двамата сте последните хора на света, които очаквах да видя в тази съботна утрин. Мислех, че отдавна си заминал за Африка, Нгови. И че ти, Мичънър, си в Германия.

— Предположението ти е наполовина вярно — кимна Нгови. — И двамата бяхме в Германия.

В очите на Валендреа припламна любопитство.

Мичънър реши да мине право на въпроса.

— Няма смисъл да чакате обаждането на Амбрози — рече той.

— Какво искаш да кажеш?

Нгови извади касетофона и натисна копчето. Просторната библиотека се изпълни от гласа на Амбрози, който разказваше за убийството на отец Тибор, за подслушвателните устройства във Ватикана, за досиетата на кардиналите, използвани като средство за натиск по време на конклава. Валендреа слушаше с безизразно лице. Когато записът свърши, Нгови изключи апарата и вдигна глава.

— Сега ясно ли ти е за какво става въпрос?

Папата не отговори.

— Разполагаме с пълния текст на третата тайна от Фатима и десетото послание от Междугорие — добави Мичънър.

— Имах впечатлението, че аз разполагам с тайната от Междугорие — възрази Валендреа.

— Само с копие. Сега вече разбирам защо реагирахте толкова остро на посланието на Ясна.

Валендреа скръцна със зъби, очевидно изпуснал нервите си.

— Искахте на всяка цена да потулите това послание! — пристъпи крачка напред Мичънър.

— И твоят Климент искаше същото! — обвинително отвърна Валендреа.

Мичънър поклати глава.

— Той знаеше какво ще направите и прояви благоразумието да извади превода на отец Тибор от архивите. Същевременно направи нещо много повече — пожертва живота си. Той беше по-добър от всички нас, защото вярваше в Бог, без да иска доказателства. — Усети как го обзема дълбоко вълнение и пулсът му се ускорява. — Вие знаехте ли, че Бамберг е бил наричан Градът на седемте хълма ? Помните ли пророчеството на Малахия? Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник… — Пръстът му се заби в касетата: — За вас истината е Страшният съдник!

— Тази касета съдържа обърканите обяснения на човек, който е притиснат до стената, и не доказва нищо — спокойно отвърна Валендреа.

Но Мичънър изобщо не беше впечатлен.

— Амбрози ни разказа за пътуването ви до Румъния. Детайлите в разказа му са предостатъчни за повдигане на обвинение с последваща присъда — дори за съдебните органи от една бивша комунистическа страна, в която, нека признаем, доказателствата са доста относително понятие.

— Блъфирате! — отсече Валендреа.

Нгови извади втора касета от джоба си и заяви:

— Показахме му и двете послания — първо от Фатима, а после и другото — от Междугорие. Не беше необходимо да подчертаваме значението им, защото дори неморален човек като Амбрози схвана цялата тежест на онова, което го очаква. След което не беше трудно да получим обясненията му. А накрая дори ме помоли да го изповядам. — Ръката му махна към касетата. — Но не и преди да направи официални признания.

— От него ще излезе чудесен свидетел — добави Мичънър. — Както сам разбирате, над вас все пак има един по-висш авторитет.

Валендреа закрачи между мраморните полици като диво животно в клетка.

— Папите отдавна пренебрегват бога. Посланието от Ла Салет вече цял век липсва от архивите. Мога да се обзаложа, че и там посланието на Дева Мария е било същото.

— На тези хора може да бъде простено — поклати глава Нгови. — Те са разглеждали посланията като дело на очевидците, а не на Мадоната. Подхождали са към тях с нужното внимание, без да притежават доказателствата, които си притежавал ти. Защото ти си знаел, че става въпрос за божието слово, но беше готов да убиеш Мичънър и Катерина, за да им затвориш устата.

— А ти си лицемерно набожен мръсник! — гневно блеснаха очите на Валендреа. — Какво друго можех да направя? Да оставя църквата да рухне? Нима не си даваш сметка каква революция ще предизвика всичко това? Една догма на две хиляди години изведнъж се оказва фалшива!