Стив Берри - Третата тайна

— И беше прав — добави африканецът.

— И възнамеряваш да изпълниш заповедите на Мадоната, така ли?

— Ще премахна всички догми, които противоречат на посланието й.

— В резултат на което ще възникнат бунтове.

— Несъгласните могат да напуснат църквата и да основат своя собствена религия — сви рамене Нгови. — Това е тяхно право и аз няма да им преча. Но тази църква ще изпълнява заповедите на своя Бог.

Върху лицето на Валендреа се изписа недоверие.

— Наистина ли мислиш, че е толкова лесно? Кардиналите никога няма да го допуснат!

— Ние не живеем в условията на демокрацията — подхвърли Мичънър.

— Означава ли това, че никой няма да узнае съдържанието на посланията?

— Би било излишно — отвърна Нгови. — Скептиците ще обявят, че преводът на отец Тибор е бил приведен в съответствие с посланието от Междугорие, а самото то няма да предизвика нищо друго, освен разгорещени критики. Сестра Лусия и отец Тибор не са между живите и не могат да потвърдят истинността на написаното. Не е нужно светът да знае какво се е случило. Важното е, че го знаем ние тримата. Аз ще се съобразя с текста, но изцяло по своя воля и на моя отговорност. Което означава, че ще поема върху себе си както възхвалите, така и критиките.

— А папата след теб просто ще възстанови статуквото — мрачно подхвърли Валендреа.

— Господи, колко слаба е вярата ти — въздъхна африканският кардинал и бавно тръгна към вратата. — Утре сутринта очакваме новини. От тях зависи ще се видим ли пак.

Мичънър се поколеба дали да го последва, после се обърна и погледна папата право в очите.

— Мисля, че и на самия дявол ще му е трудно да се справи с вас!

Обърна се и излезе, без да чака отговор.

23:30 ч.

Валендреа гледаше таблетките, пръснати по бюрото. В продължение на десетилетия беше мечтал за папския трон, целият му живот беше подчинен на тази мечта. И тя най-сетне се беше сбъднала. Би трябвало да управлява двайсет години, пък и повече, превръщайки се в надежда за бъдещето чрез връщане към миналото. Едва вчера бе обсъждал в продължение на часове детайлите по официалната си коронация, която щеше да се състои след две седмици. Разходи се из ватиканските музеи, оглеждайки реквизитите, които папите преди него бяха използвали. Избра няколко от тях и заповяда да ги подготвят за церемонията. Имаше амбицията да я превърне в запомнящо се събитие, с което да се гордее всеки от милионите католици по света.

Беше обмислил в детайли и съдържанието на тронното си слово. То трябваше да съдържа призив за завръщане към традициите. Категоричен отказ от промени и нововъведения за сметка на святото минало. В същото време църквата може и ще бъде оръжие на промените. Край на празните декларации, на които никой от световните лидери не обръща внимание. Религиозният плам ще бъде в основата на новата международна политика. В основата, на която ще е той — викарият на Христа. Истинският папа.

Механично преброи таблетките. Двайсет и осем. Ако ги погълне, ще остане в историята като папата, който е управлявал само четири дни. Ще го смятат за неосъществен лидер, когото Бог прекалено бързо е прибрал при себе си. Внезапната му смърт ще породи всякакви слухове. Йоан Павел I беше никому неизвестен кардинал, а днешната почит към него се дължеше единствено на факта, че беше управлявал едва трийсет и три дни. Като него бяха малцина, защото повечето папи бяха управлявали далеч по-дълго. Но никой никога не бе изпадал в ситуацията, в която се намираше той сега.

Предателството на Амбрози го разтърси дълбоко. Дори за миг не се беше усъмнил в лоялността на Паоло. Толкова години заедно! Може би Мичънър и Нгови все пак го бяха подценили. Може би именно Амбрози ще се погрижи светът да не забрави Петър II. Никога да не го забрави! Искрено се надяваше, че някой ден Нгови горчиво ще съжалява за великодушието си да пусне на свобода човек като Паоло Амбрози.

Очите му отново се извърнаха към хапчетата. Поне няма да го боли. А Нгови ще се погрижи да няма аутопсия, тъй като все още изпълняваше функциите на кардинал-шамбелан. Представи си как врагът му се навежда над него, почуква го по челото със сребърното чукче и три пъти го пита дали е мъртъв. Беше убеден, че ако остане жив, Нгови ще повдигне обвиненията си. Процедура за служебно отстраняване на папата не съществуваше, но обвиненията за съучастие в убийство със сигурност щяха да го свалят от трона. И това беше причина за основната му тревога. Ако изпълни искането на Мичънър и Нгови, автоматично ще трябва да отговаря за греховете си. Но какви ще бъдат аргументите му?