Стив Берри - Третата тайна

Фатима, Португалия

13 юли 1917 г.

Вдигнала глава към небето, Лусия наблюдаваше как Светата Дева се спуска към земята. Както и в предишните два случая, видението се появи първо като блестяща точка сред облаците на изток. Бързото и плавно движение замря на два-три метра над зелената корона на близкия дъб, формата изведнъж стана по-плътна и по-ясна.

Мадоната беше изправена, от кристалночистия й лик струеше сияние, по-силно от слънчевото. Лусия неволно сведе поглед.

За разлика от първата поява на Дева Мария преди два месеца, когато Лусия, Жасинта и Франсишку пасяха овцете на поляната съвсем сами, сега момичето беше обкръжено от хора. Братовчедите й бяха съответно на седем и на девет години. Наскоро навършила десет, тя беше най-голяма и се чувстваше отговорна за по-малките. Франсишку коленичи вдясно от нея. Беше с шапка и дълги панталони. Същото стори и Жасинта отляво. Беше облечена с черна рокличка и забрадка върху тъмните си коси.

Лусия извърна глава към множеството. Хората бяха започнали да се събират още от вчера. Мнозина идваха от съседните села. Някои водеха и болните си деца с надеждата, че Дева Мария ще ги изцери. Свещеникът на Фатима обяви явлението за измама и призова хората да стоят настрана, наричайки го „дяволско дело“. Но те не го послушаха, а един селянин дори го нарече глупак. И имаше основание, тъй като дяволът никога не би поощрил вярата във всевишния и молитвите в негова прослава.

Някаква жена крещеше и проклинаше, наричайки Лусия и братовчедите й „самозванци“, и призоваваше Бог да ги накаже за светотатството им. Мануел Марту, чичо на Лусия и баща на Жасинта и Франсишку, се обърна да я скастри. От него се излъчваше авторитетът на човек, който познава и света отвъд планините Сиера да Аир. Увереността му вдъхна сила на Лусия, кафявите му очи излъчваха топлина. Слава богу, че беше тук, сред всичките тези непознати.

После направи опит да прогони от съзнанието си виковете и проклятията, помъчи се и да забрави за аромата на мента, бор и див розмарин, изпълващ въздуха наоколо. Очите й бяха приковани в Дева Мария, носеща се, обгърната в сияние, над вековното дърво.

Виждаха я и тримата, но само тя и Жасинта чуваха думите й. Стори й се странно, че Франсишку е изключен, но още при първата си поява Мадоната даде да се разбере, че момчето ще се възнесе на небето само след дълги и ревностни молитви.

Лек ветрец полъхна над долината, известна с името Кова да Ирия. Собственост на родителите на Лусия, тази земя беше осеяна с маслинови дръвчета и иглолистни горички. Буйната трева се превръщаше във великолепно сено, а плодородната почва даваше богата реколта от картофи, зеле и царевица.

Отделните ниви бяха очертани от ниски каменни синори, срутена на много места. Лусия беше доволна от този факт, защото овцете можеха да пасат на воля. Тя се грижеше за семейното стадо, също като Жасинта и Франсишку. По тази причина тримата бяха винаги заедно. Играеха, молеха се, понякога момчето свиреше на флейта, а двете момичета слушаха.

Всичко това се промени преди два месеца, когато видението се появи за пръв път.

Невярващите бяха много, засипваха ги с лавина от въпроси, караха им се. Майката на Лусия дори я заведе при енорийския свещеник, настоявайки дъщеря й да признае, че всичко е било лъжа. Свещеникът изслуша историята й, после поклати глава. Според него не било възможно Мадоната да слезе от небето само за да им каже, че трябва да се молят всеки ден. Самотата беше единствената утеха на Лусия. Тогава тя можеше да плаче на воля — за себе си и за света.

Небето потъмня и хората започваха да затварят чадърите, с които си пазеха сянка.

Лусия скочи на крака и извика:

— Свалете си шапките! Виждам Светата Дева!

Всички бързо се подчиниха, а мнозина започнаха да се кръстят, сякаш молеха прошка за непристойното си поведение.