Стив Берри - Третата тайна

Момичето се обърна с лице към видението и коленичи.

— Vbcemecê que me quere? — попита то. — Какво искаш от мен?

— Престанете да обиждате бога, нашия господар, защото той е достатъчно гневен. От теб искам да дойдеш тук на тринайсетия ден следващия месец и да изречеш пет десетстишия от молитвата за прослава на Богородица, за край на войната и установяването на мир в света. Защото единствено тя може да ви помогне…

Лусия не сваляше очи от видението. Фигурата на Мадоната беше прозрачно жълта, обгърната от бяло-синьо сияние. Прекрасното й лице излъчваше непонятна скръб. Дрехата й стигаше до глезените, а главата й беше покрита с воал. В скръстените си ръце държеше броеница от едри перли. Гласът й беше тих и приятен, с равен тон и невероятно успокояващо въздействие — като лекия бриз, който рошеше косите на събралите се хора.

Лусия набра кураж.

— Искам да ни кажеш коя си. Искам да направиш чудо, за да повярваме, че наистина ни си се явила.

— Идвай тук всеки месец, на този ден. През октомври ще ти кажа коя съм и какво желая. А след това ще направя чудо, за да ми повярват всички.

През целия отминал месец Лусия бе обмисляла какво да каже на Мадоната. Много хора я бяха помолили да спомене в молитвата си техните близки, твърде болни, за да го сторят сами. Една от тези молби изплува в съзнанието й и тя вдигна глава.

— Можеш ли да излекуваш сакатото момче на Мария Карейра?

— Няма да го излекувам, но ако се моли всеки ден за мен, ще му предложа начин за достойно съществуване.

Стори й се странно, че небесната гостенка поставя условия за милосърдието си, но едновременно с това Лусия добре разбираше нуждата от всеотдайност. Енорийският свещеник неизменно повтаряше, че молитвите са единственият път към божията милост.

— Жертвайте се за грешниците — рече Мадоната. — И когато го правите, винаги казвайте: „О, Исусе, върша това в името на твоята любов, за да изкупя греховете на хората, дръзнали да се усъмнят в непорочното сърце на Дева Мария“.

После пръстите й се разтвориха, а ръцете й се вдигнаха нагоре. От тях заструи ослепително сияние, което обля Лусия като топъл слънчев лъч в сурова зима. Момичето се потопи в него с чувството на дълбоко блаженство. След известно време забеляза, че сиянието залива не само нея и братовчедите й, а пронизва и земята. И тя се отвори.

Това беше нещо ново и различно и Лусия се изплаши.

Пред очите й се появи огнено море. В него се мяркаха черни силуети, наподобяващи парчета месо във вряща супа. Силуети на хора без лица, без черти. Подскачаха върху пламъците, после потъваха в тях. Във въздуха се разнесоха викове на ужас и протяжни стенания. Бяха толкова страшни, че по гърба на Лусия пробягаха ледени тръпки. Бедните души бяха лишени от тегло и равновесие, бяха изцяло във властта на огъня, който ги поглъщаше. Сред тях се мяркаха силуети на животни; някои й бяха познати. Страшни и заплашителни демони, които имаха задължението да подклаждат огъня. Лусия забеляза, че Жасинта и Франсишку са не по-малко уплашени от нея. По бузите им се ронеха сълзи. Изведнъж й се прииска да ги утеши. Защото и тя щеше да се страхува, ако Дева Мария не беше пред очите й.

— Гледайте нея — прошепна на братовчедите си Лусия.

Те се подчиниха и обърнаха гръб на ужасното видение. После скръстиха ръце.

— Виждаш ада, където отиват душите на грешниците — каза Мадоната. — За да бъдат спасени, Бог желае светът да бъде посветел на моето непорочно сърце. Войната скоро ще свърши. Но ако хората не престанат да гневят бога, ще избухне нова, още по-страшна. Това ще стане по времето на папа Пий XI.

Адът се затвори и топлата светлина се върна в протегнатите й ръце.

— Когато видиш необикновена светлина в нощта, това ще бъде божи знак. Ще означава, че той е решил да накаже света за неговите престъпления. Чрез войни и глад, чрез преследване на църквата и светия отец.

Лусия изпита безпокойство от тези думи. Тя знаеше, че през последните години Европа е разкъсвана от опустошителна война. Много мъже от селото заминаха да се бият и не се завърнаха. Църквата кънтеше от плачовете на близките им. Но сега й беше казано как могат да се прекратят тези страдания.

— За да предотвратя това, аз идвам да поискам посвещаването на Русия на моето непорочно сърце и причастие за изкуплението на греховете всяка първа събота от месеца. Ако думите ми бъдат чути, Русия ще се обърне към бога и ще настъпи мир. Ако това не стане, светът ще се зарази от грешките й. Ще се водят войни, ще се преследва църквата. Доброто ще бъде пожертвано, светият отец ще преживее тежки страдания, а много народи ще изчезнат. Накрая моето непорочно сърце ще възтържествува. Светият отец ще благослови Русия с моето име и тя ще се обърне към бога. И ще се възцари дълъг мир на света.