Стив Берри - Третата тайна

Доказателството, че Бог съществува, означава само едно — че в света съществува и неизмеримо по силата си зло, което обърква човешкия дух. А животът е постоянна борба между двете крайности. Как ще обясни греховете си? Ще има ли прошка, или всичко ще бъде сведено до безмилостно наказание? Въпреки всичко, което бе научил от посланията на Мадоната, той все още беше убеден, че само мъжете могат да бъдат духовни лица. Божията църква е основана от мъже, в нейна защита те са проливали кръвта си в продължение на две хилядолетия. Намесата на жените в нещо толкова мъжко изглежда абсолютно светотатство. Съпругите и децата са само повод за разсейване, а убийството на неродено дете — жестоко престъпление. Дългът на жената е да дава живот, независимо как е заченала, независимо дали детето е желано, или не. Как е възможно Бог да не възприема толкова очевидни неща?

Протегна ръка и размести хапчетата.

Църквата ще се промени. Нищо няма да бъде същото. Нгови ще направи всичко възможно за налагането на екстремизма. При тази мисъл стомахът му се сви. Прекрасно знаеше какво го чака. Ще му бъде потърсена сметка, но това изобщо не го притесняваше. Ще се изправи пред Бог и ще заяви, че е вярвал във всичко, което върши. А ако бъде прокълнат и отиде в ада, там ще го очаква една доста подбрана компания. Няма да е първият папа, който се с отрекъл от небето.

Пръстите му механично разделиха хапчетата на купчинки по седем. Първата от тях потъна в шепата му. Обзе го една особена сигурност, нетипична за човек в последните мигове на живота. Щеше да остане в паметта на хората, защото е Петър II, глава на римокатолическата църква. Никой не може да му отнеме тази титла. Дори Нгови и Мичънър ще бъдат принудени да демонстрират почит към паметта му. От тази представа веднага му стана по-леко. Усети прилив на смелост. Хвърли хапчетата в устата си и протегна ръка към чашата с вода. После, без да си дава време за размисъл, погълна и втората купчинка. Възползвайки се от силата на мига, той стори същото и с останалите хапчета, поглъщайки ги с остатъка от водата.

Надявам се да нямате куража на Климент…

Върви по дяволите, Мичънър! Прекоси помещението по посока на позлатения молитвен подиум под образа на Христос. Коленичи, прекръсти се и поиска прошка от бога. Остана в това положение десетина минути, после главата му започна да се върти. В траурното слово трябва да бъде отбелязан фактът, че Господ го е повикал при себе си по време на молитва.

Замайването ставаше все по-силно и за момент той се изкуши от желанието да се предаде. Част от съзнанието му изпитваше облекчение, че няма да свързват името му с църква, която отхвърля всичко, в което вярваше. Може би беше по-добре да легне в основите на базиликата като последния папа, който бе държал нещата да си останат както преди. Представи си как утре площадът ще се изпълни с жителите на Рим, потресени от новината, че са изгубили своя Santissimo Padre. Милиони ще гледат погребението му, а световната преса ще пише за него с респект. Със сигурност ще се появят и книги за живота му. Надяваше се, че традиционалистите ще използват името му като обединяващ фактор за съпротива срещу Нгови. А Амбрози ще го има винаги. Милият Паоло! Все още е жив и здрав, някъде там, в човешката джунгла. Тази мисъл му донесе дълбоко удовлетворение.

Мускулите му копнееха за сън. Вече не можеше да се съпротивлява и тялото му бавно се свлече на пода. Закова очи в тавана и най-накрая се предаде на въздействието на хапчетата. Стаята се люшна пред очите му. Обзе го чувството, че потъва. Последната му мисъл беше, че Бог все пак е милостив.

Неделя, 3 декември, 13:00 ч.

Мичънър и Катерина се придвижваха заедно с множеството към площад „Свети Петър“. Много хора около тях плачеха, стискайки броеници в ръце. Камбаните на базиликата издаваха тържествен звън.

Новината дойде преди около два часа под формата на обичайното за Ватикана лаконично съобщение, според което папата бе починал през нощта. В присъствието на кардинал Морис Нгови в качеството му на кардинал-шамбелан, личният лекар на папата беше потвърдил, че смъртта на Алберто Валендреа е настъпила вследствие на масивен инфаркт. След задължителния ритуал със сребърното чукче бе обявено, че Светият престол е вакантен и кардиналите бяха призовани да се явят в Рим.

Мичънър спести на Катерина подробностите за събитията от вчерашния ден. Нямаше чувството, че е станал убиец, въпреки че действията му определено се бяха приближили до това понятие. Напротив, изпитваше дълбоко чувство на възмездие, най-вече за смъртта на отец Тибор. По някакъв странен и дори извратен начин едно зло бе заплатено с друго. Начин, който бе станал възможен благодарение на необичайните събития през последните няколко седмици.