Стив Берри - Третата тайна

— Ние не сме хората, които могат да манипулират съдбата на църквата — поклати глава Нгови. — А божието слово недвусмислено сочи, че търпението му е изчерпано.

— Ние сме длъжни да запазим църквата — възрази Валендреа. — Нима католиците по света ще вярват на Рим, ако разберат, че всичко е било лъжа? Не става въпрос за дребни неща, а за вековни традиции като обета за безбрачие, забраната на жените да бъдат свещеници, абортите и хомосексуализма. А дори и за непогрешимостта на папата.

Нгови не се смути от тази тирада.

— Много повече съм загрижен как ще обясня на бога защо съм пренебрегвал заповедите му — въздъхна той.

Мичънър се обърна с лице към папата.

— През 1978 година, когато сте влезли повторно в архива, посланието от Междугорие още не е съществувало. Но сте прибрали част от съдържанието на сандъчето. Откъде ви е било известно, че записките на сестра Лусия отговарят на истината?

— Видях страха в очите на Павел, когато ги прочете. След като човек като него можеше да се уплаши, значи в тях имаше нещо. А в онази петъчна нощ, когато Климент ми разказа за последния превод на Тибор и ми показа част от оригиналното послание, изпитах чувството, че дяволът се завръща.

— В известен смисъл е било точно така — кимна Мичънър.

Валендреа го погледна втренчено.

— След като Бог съществува, значи и дяволът е жив — поясни Мичънър.

— И кой от двамата причини смъртта на отец Тибор? — горчиво подхвърли папата. — Бог, за да помогне на истината? Или дяволът със същата цел? Ясно е, че и двамата са били на едно мнение, нали?

— А вие убихте Тибор, за да попречите на това — студено го изгледа Мичънър.

— Всяка религия има своите мъченици — отвърна Валендреа, а в гласа му нямаше капчица разкаяние.

— Точно така — обади се Нгови. — И сега към тях ще се прибави още един.

— Вече разбрах какво сте намислили. Ще ме дадете под съд, нали?

— Нищо подобно — отвърна Нгови.

Мичънър се поколеба за миг, после извади малко шишенце в шоколадов цвят.

— Това ще ви помогне да се включите в списъка на мъчениците — обяви той.

Веждите на Валендреа смаяно се повдигнаха.

— Приспивателното, с което Климент отне живота си — поясни Мичънър. — Количеството е предостатъчно. Ако утре сутринта открият безжизнения ви труп, ще получите папско погребение и ще бъдете положен в криптата до „Свети Петър“ с всички почести. Управлението ви ще бъде кратко, но за вас ще си спомнят по начина, по който си спомняха за Йоан Павел I. И обратно — ако утре сутринта все още сте жив, ние ще запознаем светата колегия с фактите, с които разполагаме. Това ще ви превърне в първия папа в историята на църквата, който е бил изправен пред съда.

— Искате да се самоубия? — попита Валендреа, без да посяга към шишенцето.

— Или ще умрете като почитан папа, или ще живеете като презрян престъпник — отсече Мичънър. — Аз лично предпочитам второто, затова се надявам да нямате куража на Климент.

— Мога и да се боря.

— Ще изгубите. Доколкото сме информирани, доста кардинали само чакат повод, за да гласуват свалянето ви от папския трон. Доказателствата са неоспорими, а главен свидетел срещу вас ще бъде съучастникът ви. Няма начин да спечелите.

Валендреа все още не протягаше ръка към шишенцето. Затова Мичънър изсипа съдържанието му върху бюрото и навъсено го погледна.

— Изборът е ваш. Ако обичате своята църква толкова силно, колкото декларирате, спокойно можете да пожертвате живота си за нея. Не се поколебахте да отнемете живота на отец Тибор, нека видим дали ще бъдете толкова решителен и по отношение на своя. Страшният съдник издаде своята присъда. И тя е смърт.

— Искаш да умра — прошепна Валендреа.

— Искам да спестите унижението на тази институция, която ще бъде принудена да ви отстрани насила.

— Аз съм папа. Никой не може да ме отстрани.

— С изключение на Бог. А той прави именно това.

Валендреа се обърна към Нгови.

— Ти ще бъдеш следващият папа, нали?

— Почти сигурно — кимна африканецът.

— Но имаше своите шансове и по време на конклава, който избра мен.

— Да, и то нелоши.

— Защо тогава се оттегли?

— Защото така пожела Климент.

— Кога? — объркано го погледна Валендреа.

— Една седмица преди смъртта си. Предвиди, че борбата ще се води главно между нас двамата, и настоя да спечелиш ти.

— Защо го послуша, за бога?

Чертите на Нгови окаменяха.

— Защото беше мой папа.

Валендреа безмълвно поклати глава.