Стив Берри - Третата тайна

— Наред ли е всичко? — попита с треперещ глас тя. — Вече цял час не мога да си намеря място!

— Всичко е наред.

— Слава богу! Много се тревожех за вас!

Катерина беше по-добре, макар че все още се олюляваше.

— Ще я кача горе — рече Мичънър и поведе младата жена към стълбите. Тя проговори едва когато вратата на стаята се затвори зад тях.

— Как се озова в онази църква Нгови?

— Обадих му се днес следобед и му разказах всичко, което научих. Той взе първия самолет за Мюнхен и пристигна още преди да тръгна за катедралата. Задачата ми беше да подмамя Амбрози в „Свети Гандолф“. Нуждаехме се от място, което няма нищо общо с празниците. Поразпитах и научих, че тази година църквата няма да участва в тях. Нгови се срещна с енорийския свещеник и поиска разрешението му. Той знаеше само, че представители на Ватикана искат да проведат кратка среща в храма му. — Усетил посоката на мислите й, побърза да добави; — Слушай ме внимателно, Кейт. Бях убеден, че Амбрози няма да ти стори нищо лошо, преди да е получил превода на Тибор. Просто защото не беше сигурен как ще се развият нещата. Трябваше да направим тази постановка.

— А аз бях примамката, така ли?

— И двамата бяхме примамка. Само по този начин можехме да го накараме да се обърне срещу Валендреа.

— Ама и Нгови си го бива — поклати глава Катерина.

— Израснал е на улицата в Найроби и знае как да се справи.

Разпитът на Амбрози, съответно записан на лента, продължи около половин час. През това време тя научи всичко, с изключение на пълния текст на тайната от Фатима. Той извади плика от джоба си и го хвърли на масата.

— Това е копие от писмото на отец Тибор до Климент. Оригиналът е у Нгови.

Тя разгъна листа и го прочете.

— Много прилича на това, което е записала Ясна. Нима си предложил на Амбрози посланието от Междугорие?

— Това не са думите на Ясна — поклати глава Мичънър. — Това са думите на Богородица, записани от Лусия Душ Сантуш през 1944 година, преведени от отец Тибор през 1960-а.

— Не може да бъде! — ахна Катерина. — Нима не си даваш сметка, че двете послания са еднакви?

— Разбрах го едва днес следобед — тихо отвърна той, оставяйки й достатъчно време да възприеме смайващата новина. Много пъти бяха говорили за липсата на вяра в душата й, но той никога не си беше позволявал да я съди, имайки предвид собствените си отклонения. Накрая Градът на седемте хълма ще бъде съден от Безмилостния съдник. Може би Катерина е първата, която ще бъде подложена на този съд.

— По всичко личи, че Бог се е завърнал — промълви Мичънър.

— Невероятно! Но друго обяснение за еднаквите послания просто няма!

— От това, което ние с теб знаем, наистина изглежда така. Но скептиците ще кажат, че нарочно сме редактирали превода на отец Тибор, за да го уеднаквим с думите на Ясна. Ще ни обвинят в измама. Оригиналите ги няма, а авторите им се мъртви. Ние сме единствените, които знаят истината.

— Значи всичко отново опира до вярата. Ние с теб знаем какво се е случило, но останалите трябва да повярват на думата ни. — Тя поклати глава и тихо добави: — По всичко личи, че Бог винаги ще си остане загадка…

Мичънър отдавна беше преценил възможностите. В Босна Дева Мария му каза, че ще бъде знак за света. Маяк на покаянието. Пратеникът, който ще съобщи, че Бог е жив. Но Богородица му беше казала и още нещо, също толкова важно: Не жертвай своята вяра, защото накрая ще ти остане само тя.

В главата му изплуваха думите на Йоан XXIII, изречени пред Втория ватикански събор: Да превърнем земния град в максимално близко копие на онзи небесен град, в който властва истината. Едва сега разбра какво е искал да каже папата.

— Климент направи каквото можа — тихо промълви Катерина. — Съжалявам, че имах лошо мнение за него.

— Мисля, че той ще те разбере.

— А сега какво? — тръсна глава тя и на лицето й се появи лека усмивка.

— Връщаме се в Рим. Двамата с Нгови имаме малко работа там.

— А после?

Той знаеше какво има предвид.

— После заминаваме за Румъния. Децата ни чакат.

— Помислих, че може да си се разколебал.

— Дължим го на Бог — посочи небето Мичънър. — Не мислиш ли?

Ватикана

Събота, 2 декември 11:00 ч.

Мичънър и Нгови крачеха по широкия коридор към библиотеката. През високите прозорци нахлуваше ярка слънчева светлина. Бяха облечени в официалните си свещенически одежди — съответно алена и черна.

Визитата беше уредена предварително, чрез папската канцелария. Нгови обяви, че искат среща с папата, без никакви посредници, но отказа да уточни темата. Разчитаха на съобразителността на Валендреа, който без съмнение щеше да се досети за какво става въпрос, особено след изчезването на Паоло Амбрози. И тактиката им се оказа успешна. Папата се съгласи да ги приеме, въпреки че отдели на аудиенцията само петнайсет минути.