Стив Берри - Третата тайна

Катерина тичаше към тях с пистолет в ръка. Амбрози я видя едновременно с него, прескочи няколко редици скамейки и се стрелна към нея. Кракът му се вдигна неестествено високо, след което се заби в гърдите й. До слуха на Мичънър ясно достигна противният звук на черепа й, влязъл в съприкосновение с твърдия камък. Фигурата на Амбрози за миг изчезна между седалките, а когато се появи отново, в ръката му проблесна пистолетът. С другата си ръка помогна на олюляващата се Катерина да се изправи, заби дулото в тила й и изръмжа:

— Достатъчно, Мичънър! Дай ми превода на Тибор!

Мичънър се приближи на няколко крачки и извади плика от джоба си.

— Това ли искаш?

— Пусни го на пода и се отдръпни! — Ударникът на пистолета отчетливо изщрака в тишината. — И не ме предизвиквай! Имам достатъчно смелост да направя каквото трябва, защото Бог ми дава сили!

— А може би само те подлага на изпитание?

— Млъквай! Не ми трябват лекции по теология!

— Може би трябва да ги чуеш точно от мен.

— Онзи текст ти дава сила, нали?

Въпросът беше зададен с някакво странно, почти хлапашко любопитство, което Мичънър веднага усети.

— Валендреа май ти е спестил най-важното, а? — подхвърли той. — Лошо, много лошо!

Амбрози стегна хватката си и Катерина се олюля.

— Хайде, пусни плика на пода и се отдръпни!

Отчаянието в очите му беше сигнал, че ще изпълни заканата си. Мичънър покорно хвърли плика в краката си. Амбрози блъсна Катерина към него. Тя се задържа права, но очите й все още бяха изскочили от орбитите.

— Добре ли си? — попита той.

Тя кимна колебливо.

— Е, сега вече имаш каквото пожела — подхвърли той към Амбрози, който изследваше съдържанието на плика. — Как обаче ще разбереш, че точно това иска Валендреа?

— Няма как. Но заповедта ми е ясна: да взема каквото мога и да ликвидирам очевидците.

— Ами ако съм направил копие?

— Това е риск, който сме длъжни да поемем — сви рамене Амбрози. — За щастие няма да си налице, за да дадеш показания. — Дулото зае хоризонтално положение и се насочи към тях. — Идва частта, която най-много ще ми хареса.

Иззад близката колона изплува неясна фигура на мъж, която безшумно се насочи към застаналия с гръб папски секретар. Носеше черни панталони и широко черно яке. В ръката му проблесна пистолет, който бавно опря в слепоочието на Амбрози.

— Уверявам те, отче, че и на мен ще ми хареса! — заяви кардинал Нгови.

— Ти пък как се озова тук?!

— Дойдох да си поговорим. За целта трябва да свалиш оръжието и да отговориш на няколко въпроса. После си свободен.

— Искаш кожата на Валендреа, нали?

— Единствената причина, поради която все още дишаш — кимна африканецът.

Мичънър затаи дъх, докато Амбрози преценяваше шансовете си. Преди няколко часа, когато позвъни на Нгови, той бе заложил на инстинкта си и бе стигнал до заключението, че макар и безкрайно верен на своя папа, Паоло Амбрози все пак ще предпочете живота.

— Всичко свърши, Амбрози — подвикна той и посочи плика. — Аз го прочетох, кардинал Нгови също. Твърде много хора са запознати със съдържанието му, няма как да спечелите.

— И каква стойност има всичко това? — попита Амбрози, показвайки, че обмисля предложението.

— Махни пистолета и ще разбереш.

Настъпи напрегната пауза, после ръката на Амбрози най-сетне се отпусна. Нгови отстъпи крачка назад, но неговото оръжие остана насочено в тила на свещеника.

— Значи си бил примамка, а? — извърна се Амбрози към Мичънър. — Идеята е била да ме накараш да те последвам.

— Нещо такова.

— Имаме няколко въпроса — намеси се Нгови. — Ако им отговориш, няма да има полиция, нито арести. Просто изчезваш. Мисля, че сделката е добра.

— Какви въпроси?

— Относно убийството на отец Тибор.

— Хей, стига с тези блъфове — пусна кривата си усмивка Амбрози. — Целта ви е да свалите Петър II, нали?

— Не — поклати глава Мичънър. — Ти ще свалиш Валендреа. Което, между другото, е без значение. Ако ролите ви бяха разменени, той със сигурност щеше да направи същото.

Нямаше съмнение, че мъжът срещу него беше замесен в убийството на отец Тибор, а най-вероятно беше и физическият извършител. Но Амбрози беше достатъчно умен, за да разбере, че играта вече е друга.

— Добре — кимна папският секретар. — Задавайте въпросите си.

Кардиналът бръкна във вътрешния си джоб и извади малък касетофон.

Подкрепяйки Катерина, Мичънър се насочи към главния вход на Кьонигсхоф, където ги чакаше Ирма Ран.