Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— С Флинт, Мичиган — каза Сам, — умножено по сто и четирийсет.

— Но не веднага — каза Каролин. — Няма да стане днес.

— Няма да е днес, но скоро. Районът на Лос Анджелис е с по-многобройно население от редица щати, а това е най-големият му източник на чиста вода. Кризата ще започне още днес. Положението няма да е като във Флинт, Мичиган, все още не, но ще бъде истинска криза.

— Мобилизирайте Федералната служба за бедствия — казах.

— Вече е направено, сър.

— Може да обявим бедствено положение на федерално ниво.

— Указът вече е изготвен, сър.

— Но имате друго предвид.

— Да, сър. Да се справим с проблема, сър.

Точно това си мислех, че ще каже.

— Сър, и двамата знаем, че разполагаме с много добри, изключително компетентни специалисти по киберзащита. Но изглежда, че да си много добър и компетентен днес не е достатъчно за Лос Анджелис. Хората ни там казват, че не са виждали подобен вирус. Не знаят какво да правят.

— Нуждаеш се от най-добрите.

— Да, сър. Нуждаем се от кризисния екип, който събрахте.

— Девин Уитмър и Кейси Алварес са с мен, Сам.

Сам не отговори веднага. Продължавах да го държа в неведение. И двамата бяхме наясно. Разполагах с източник, който ми беше казал, че атаката ще се проведе днес, но не му бях казал кой е този източник. Подобна постъпка не беше обичайна. И на всичко отгоре сега му казвах нещо, за което вероятно вече сам се беше досетил — че двамата най-добри киберексперти в страната са с мен на неизвестно място. Сигурно му беше трудно да разбере какво става. Той беше секретар на Департамента за вътрешна сигурност, защо точно от него да го пазя в тайна?

— Сър, ако не може да ползваме Уитмър и Алварес, поне изпратете част от екипа.

Разтрих лице, обмислях думите му.

— Това е „Тъмните векове“, сър. Изключено е да е съвпадение. Това е началото. Какъв е краят, не знам. Другите пречиствателни станции? Електроснабдяването? Язовирите ли ще отворят? Имаме нужда от тях в Лос Анджелис. Днес извадихме късмет. Не искам отново да разчитам на късмета.

Станах от стола си, усещах как ме обхваща клаустрофобия. Започнах да крача, за да се почувствам по-добре. Да нормализирам кръвообращението си. Трябваше да впрегна всички сили, за да взема най-доброто възможно решение.

Газовата експлозия… Изпепелената биологична лаборатория… Аварията в лабораторията в пречиствателната станция.

Чакай малко. Чакай само…

— Дали е било късмет? — попитах.

— Откриването на аварията в пречиствателната станция ли? Не знам как иначе да го нарека. Можеше да минат дни, преди да бъде засечена. Става дума за изключително добре подготвена хакерска атака.

— И само защото беше разрушена лаборатория за реагиране на биотероризъм, ние решихме ръчно да проверим работата на пречиствателната станция.

— Точно така, сър. Това беше очевидната първа предпазна мярка.

— Знам — казах. — Това ми е мисълта.

— Не разбирам, сър.

— Сам, ако ти беше на мястото на терористите, в какъв ред щеше да действаш? Първо щеше да заразиш водата или първо щеше да взривиш лабораторията?

— Ами… аз, ако…

— Ще ти кажа какво бих направил аз на тяхно място. Първо бих заразил водата. Нямаше да се забележи веднага. Вероятно щяха да минат часове, дори дни. И тогава бих взривил лабораторията. Защото ако първо взривиш лабораторията… ако първо взривиш лаборатория за реагиране в случай на биотероризъм…

— Се издаваш — довърши Каролин. — Знаеш, че федералното правителство веднага ще провери водоснабдяването.

— И точно това направихме.

— Издали са се — промърмори Сам, повече на себе си, отколкото на нас, обмисляше чутото.

— Умишлено са се издали — продължих. — Подхлъзнаха ни. Искали са да проверим всички пречиствателни станции. Искали са да открием проникването в системата.

— Не разбирам каква полза… — каза Сам.

— Може би те не искат да отровят водата на Лос Анджелис. Може би просто искат ние да си мислим така. Искат да изпратим най-добрите си хора, най-компетентните си специалисти в Лос Анджелис, на другия край на страната, за да ни хванат неподготвени, когато вирусът се задейства.

Хванах се за главата, премисляйки всичко отново.

— Предприемаме огромен риск с това предположение, сър.

Отново тръгнах напред-назад.

— Лиз, ти имаш ли какво да споделиш?

Изглеждаше изненадана, че съм попитал.

— Искате да знаете какво бих направила аз?

— Да, Лиз. Ти си възпитаница на едно от онези училища от Бръшлянената лига, нали? Ти какво би направила?