Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Заяви ми, че е напуснал „Синове на джихада“.

— Заявил е. Очевидно допускате, че все още е един от тях? Че работи за тях.

Свих рамене.

— Естествено, но… какво цели? Можеше да ме убие на стадиона.

— Така е.

— А и някой искаше да го убие.

— Така се оказва. Или искат да се убедите, че е така, господин президент.

— Давид, разберете, че ако всичко това е инсценировка, то е страшно добре подготвена. Не знам какво сте научили за случилото се пред стадиона, и предполагам, че не сте видели нищо от събитията на моста. Не се преструваха. Можеше да умрем като нищо и пред стадиона, и на моста.

— Не се съмнявам в думите ви, господин президент. Само казвам, че не бива да пренебрегвате и други възможни обяснения. От опит знам, че тези хора са блестящи тактици. Трябва да сме постоянно нащрек.

Полезно напомняне.

— Кажи ми какво се говори навън — подканих го.

Давид се умълча за момент, премисляше думите си.

— Чуваме, че Америка била поставена на колене. Чуваме апокалиптични предсказания. Че настъпва краят на света. Често слушаме подобни приказки от джихадисти, разбира се, как щял да дойде денят на Антихриста, че този ден наближавал, но…

— Но какво?

— Но никога не сме чували точна дата за събитието. А онова, което чуваме сега, е, че ще се случи утре. Говорят за събота.

Поех дъх. Събота настъпваше само след два часа.

— Кой стои зад това, Давид? — попитах.

— Не можем да сме сигурни, господин президент. Известно ви е, че Сулиман Синдурук не играе официално за нито едно правителство. Чуваме за най-различни заподозрени. Обичайните, предполагам, че ще кажете вие. ИДИЛ. Северна Корея. Китай. Моята родина. Дори вашата страна — говорят, че събитието ще бъде пропаганда, създадена от самите вас криза, която да оправдае продажбата на оръжия, обичайните конспиративни глупости.

— Кое е най-достоверното предположение? — попитах.

Но бях почти сигурен, че знам отговора. Стратегическо разпространяване на слуха, предаване на тайни сведения, които всъщност трябва да бъдат прихванати от разузнаването. Контрашпионаж от най-висш порядък, доведен до съвършенство. Всичко носеше отпечатъка на една страна и изключваше останалите.

Давид Гуралник, директорът на израелския Институт за разследване и специални задачи — „Мосад“, — пое дълбоко въздух. За повече драматичност екранът трепна и се замъгли, преди лицето му отново да стане ясно.

— Най-достоверното предположение е Русия — отговори той.

Приключих разговора с директора на „Мосад“ и си събрах мислите, преди да говоря с Оги. Разговорът можеше да протече по най-различни начини, но нямах време за увъртане.

Събота, каза Давид. След час и половина.

Станах от стола и тръгнах към вратата, когато ми се зави свят, сякаш някой си играеше на „шише“ с вътрешния ми компас. Улових се за бюрото, за да не изгубя равновесие, и се опитах да овладея дишането си. Бръкнах в джоба си за хапчетата. Трябваха ми хапчетата.

Но ги нямаше. В джоба ми нямаше хапчета, а другите бяха останали в чантата в седана на паркинга на стадиона.

— По дяволите — набрах Каролин от моя телефон. — Кари, трябват ми още стероиди. Нямам в Белия дом, а изгубих шишенцето, което носех. Обади се на доктор Лейн. Може би тя има допъл…

— Ще имам грижата, господин президент.

— Страхотно — затворих и излязох от звукоизолирания кабинет. Тръгнах внимателно по коридора към стаята за почивка до стълбището.

Оги седеше на дивана, приличаше на обикновено размъкнато момче, което виси пред телевизора. Но не беше момче и далеч не обикновено.

Окаченият високо телевизор, който гледаше, беше на новинарски канал — предаваха за покушението над крал Саад ибн Сауд от Саудитска Арабия и все по-сериозните вълнения в Хондурас.

— Оги — казах, — стани.

Послуша ме, изправи се обърнат с лице към мен.

— Кой ни нападна? — попитах.

Махна косата от лицето си, сви рамене.

— Не зная.

— Опитай пак. Да започнем с това кой те изпрати. Каза, че със Сулиман Синдурук сте прекъснали връзка и не си част от „Синове на джихада“.

— Така е. Не съм.

— Тогава кой те праща?

— Никой. Дойдохме по собствена воля.

— Защо?

— Не е ли очевидно?

Сграбчих го за ризата.

— Оги, тази вечер загинаха много хора. Включително човек, когото ти обичаше, и двама агенти на Тайните служби, на които държах, хора, които оставиха семейства с малки деца. Затова отговаряй на…

— Дойдохме да го спрем — освободи се той от хватката ми.