Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Да, сър.

— Преди четири дни, в понеделник, една млада жена прошепнала тези думи на дъщеря ми в Париж, за да ми ги повтори. Тази жена е Нина, която снайперист застреля при стадиона.

— Боже мили.

— Тя се приближила към дъщеря ми и й казала да ми предаде думите „Тъмни векове“ и да ми каже, че времето ми изтича и че ще се срещне с мен в петък.

Брадичката на Грийнфийлд леко се вирна, докато осмисляше чутото.

— Господин президент… Аз съм една от тези осем — каза тя. — Как така съм извън подозрение?

Браво на нея.

— Преди да те посоча за изпълняващ длъжността директор преди десет дни, ти не беше част от това. Който и да е външният човек, който ни разиграва така, който и да е този от осемте, който му помага — било е необходимо време за изготвянето на плана. Не се е случило от вчера за днес

— Следователно не може аз да съм предателят — направи извода тя, — защото не съм имала достатъчно време.

— Да, времето е факторът, който те оневини. Така че като изключим теб, Каролин и мен, остават шестима, Лиз. Шестима, които биха могли да бъдат нашият Бенедикт Арнолд [12] Бенедикт Арнолд (1741–1801) е фармацевт, предприемач и военен командир от Войната за независимост на САЩ. Счита се за най-големия предател на страната си, защото първоначално се бие на страната на американците, воюващи за независимост, после преминава на страната на британците. — Бел. прев. .

— Допускате ли, че един от тези шестима е споделил със съпруг или съпруга, или пък с приятел, който да е продал информацията? Това би било нарушение на нареждането ви за спазване на правилата за поверителност, но все пак…

— И върху тази възможност мислих. Но който и да ни е предал, не просто е съобщил кодов израз. Той е част от това. Ничия съпруга или съпруг, ничий приятел няма такъв достъп и източници, за да го направи. Говорим за служители на правителството.

— Следователно един от нашите шестима.

— Един от нашите шестима — потвърдих. — Разбираш, Лиз, че само на теб вярвам безрезервно.

Щом приключих с временния директор на ФБР Грийнфийлд, Каролин ми каза, че ме чака следващото обаждане.

Миг по-късно, след кратко трептене, на екрана се появи образът на плешив мъж с дебел врат, сериозно изражение и добре поддържана брада. Торбичките под очите му издаваха не възрастта му, а тежката седмица, която бяхме преживели.

— Господин… президент — каза той. Английският му беше безукорен, акцентът едва-едва се долавяше.

— Давид, радвам се да те видя.

— Аз също се радвам, господин президент. Предвид събитията от последните няколко часа, това не е просто любезност.

Самата истина.

— Жената е мъртва, Давид. Знаехте ли?

— Така предположихме.

— Но мъжът е с мен. Името му е Оги.

— Той ли ви каза, че се казва Оги?

— Той. Така ли е? Снимахте ли го в лице?

След като получих билета за мача на „Нешънълс“ от Нина, позвъних на Давид и му казах номера на мястото, на което щях да седя в лявата част на трибуните. Трябваше да положи доста усилия, но екипът му се сдоби с билети за мача и се настаниха така, че да виждат лицето на Оги, за да го прекарат през програма за разпознаване.

— Получихме прилична снимка въпреки бейзболната шапка, която носеше. Смятаме, че човекът, който седи до вас на мача, е Аугустус Косленко. Роден през 1996-а в Славянск, Донецка област, Източна Украйна.

— Донецк ли? Интересно.

— И ние това си помислихме. Майка му е литовка. Баща му е украинец, работник в машиностроителен завод. Никакви политически пристрастия, нито пък данни за дейност като активист, доколкото ни е известно.

— А за Оги какво знаем?

— Напуска Украйна, когато е в гимназията. Бил е дете чудо в областта на математиката, истински гений. Със стипендия заминава да учи в пансион в Източна Турция. Допускаме, всъщност приемаме, че именно там се е запознал със Сулиман Синдурук. Не знаем нито какво е правил, нито какво е говорил преди това като активист.

— Но казвате, че е бил истински активист. Бил е член на „Синове на джихада“.

— Бил е, господин президент. Имам съмнения, че продължава да е.

Аз също. Съмнявах се във всичко, свързано с Оги. Не знаех какво иска, нито защо прави това. Сега поне бях наясно, че ми е казал истинското си име, но ако е такъв умник, за какъвто го имахме, вероятно е бил наясно, че и без това ще го научим. И ако не разполагаше с нищо друго, с което да ме накара да му повярвам, освен връзката със „Синове на джихада“, тогава беше в негов интерес да науча името му, да потвърдя този факт. Но не бяхме отбелязали напредък с него.