Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Да спрете „Тъмните векове“ ли? Но защо?

Поклати глава, изсмя се горчиво и пресекливо.

— Питате какво искаме да спечелим ли? Какво… искам аз?

— Това имам предвид. Преди не пожела да ми кажеш. Сега ми кажи. Какво иска от Съединените щати едно хлапе от Донецк?

Оги се отдръпна, изненадан за миг. Всъщност далеч не беше толкова изненадан.

— Бързо се ориентирахте.

— Ти към кой лагер си, проруския или проукраинския? В Донецк и двата лагера имат предостатъчно привърженици, по последните ми сведения.

— Нима? И откога са тези сведения, господин президент? — Лицето му се промени, потъмня. — Получили сте ги, когато ви е изнасяло, тогава. Ето това — размаха пръст към мен той — е разликата между нас. Нищо не искам от вас, нищо. Искам… Да не унищожавам страна с милиони хора. Стига ли ви?

И само толкова? Оги и приятелката му са се опитвали да постъпят правилно, така ли? В днешно време първият ти инстинкт е да не вземеш нещо такова за чиста монета.

Не бях сигурен, че му имам доверие. Не знаех в какво да вярвам.

— Но вие сте създали „Тъмните векове“ — казах.

Той поклати глава.

— Сули, Нина и аз го създадохме. Истинският мозък обаче беше Нина, тя беше движещата сила. Без нея никога не бихме успели. Помогнах им с кодирането и най-вече с разпространението.

— Нина? Това ли е истинското й име?

— Да.

— Те са го създали, а ти си го вкарал в нашите системи.

— Да, в общи линии.

— И можеш ли да го спреш?

Сви рамене.

— Това не знам.

— Моля? — Сграбчих го за рамо, сякаш ако го разтърсех, щях да получа друг отговор. — Каза, че можеш, Оги. Така каза преди.

— Наистина го казах. — Кимна, гледаше ме с блеснали очи. — Но тогава Нина беше жива.

Пуснах го, отидох до стената и ударих с юмрук по нея. Направехме ли крачка напред, веднага се връщахме две назад.

Поех дълбоко дъх. Казаното от Оги звучеше логично. Нина беше мозъкът. И затова беше първата цел на снайпериста. От практична гледна точка по-логично беше най-напред да застреля Оги, защото той се движеше, а след това Нина, която седеше в паркираната кола. Очевидно Нина е била по-важната.

— Ще направя всичко по силите си, за да помогна — заяви Оги.

— Добре, кой ни нападна? — повторих въпроса си. — Поне с това можеш ли да ми помогнеш?

— Господин президент, „Синове на джихада“ не са демократична организация. Сули не би споделил подобна информация с мен. Мога да ви кажа само две неща. Явно Сули знае, че с Нина сме се отделили от него, това е първото, и по някакъв начин ни е проследил до Съединените щати.

— Очевидно.

— А второто е — продължи той, — че доколкото ми е известно, способностите на Сули се свеждат до компютрите. Той е невероятен. В състояние е да нанесе големи поражения, както добре знаете. Но не разполага с обучени наемници.

Опрях ръка на стената.

— Което означава…

— Което означава, че работи с други — довърши Оги. — С държава, която иска да види Съединените щати на колене.

— И която е подкупила човек от моите приближени — добавих.

— Добре, Оги, следващ въпрос. Какво иска Сулиман? Трябва да иска нещо. Няма как иначе. Или тези, които работят с него. Какво искат?

Оги наклони глава.

— Защо питате?

— Защо ли? Защо иначе ще ни правят предварителна демонстрация на вируса? — Махнах с ръка. — Оги, преди две седмици неочаквано в системите ни в Пентагона се появи вирус. Появи се и изчезна. Известно ти е. Сам ми го каза на стадиона. Появи се неочаквано и след това също толкова неочаквано изчезна — щракнах с пръсти, — ето така.

— Игра на криеница.

— Игра на криеница, именно, точно това ми казаха и моите специалисти. Игра на криеница. Без никакво предупреждение, без нашите свръхмощни антивирусни системи да се задействат, изведнъж този вирус заля компютрите на Департамента на отбраната, след това изчезна със същата скорост и без следа. Ето така започна всичко. Нарекохме го „Тъмните векове“ и сформирахме кризисен екип. Нашите киберспециалисти работят денонощно, за да го открият, опитват се да го спрат, но не могат.

Оги кимна.

— И това ви ужасява.

— Естествено.

— Защото е влязъл в системите ви без предупреждение и се е изпарил също толкова светкавично. Наясно сте, че може отново да се появи или че може би изобщо не е изчезвал. И нямате представа какво може да направи със системите ви.

— Всичко изброено, да — потвърдих. — Но за тази прелюдия, за тази игра на криеница има някаква причина. Ако онзи, който го е направил, просто иска да срине системите ни, вече да го е постигнал. Нямаше да ни предупреждава . Предупреждаваш само ако искаш нещо от онзи, когото предупреждаваш, ако ще искаш откуп.