Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Не, Рейчъл, все още не съм готов да дойда при теб.

Събота в Америка.

Тишина и приглушеното ехо в мъртво, безкрайно, безформено пространство.

— Къде, по дяволите, е докторът?

И ярка светлина.

Вицепрезидентът Катрин Бранд стреснато отвори очи, излязла от мъглата на съня. Отново чу шума, някой чукаше на вратата на спалнята й.

Вратата се пооткрехна, почукването се усили. Питър Евиан, нейният началник на кабинета, надзърна в пролуката.

— Съжалявам, че ви събуждам, госпожо вицепрезидент — каза той. За миг не можеше да осъзнае къде е, отне й секунда да разпознае вещите си. Намираше се в подземието, спеше сама, макар сама да беше относително с агентите, които стояха пред вратата на малката спалня.

Протегна ръка към телефона на нощното шкафче и провери колко е часът: 1:03 сутринта.

— Да, Питър, влез.

Говореше спокойно. Трябваше да е винаги в готовност. Повтаряше си го всеки ден. Защото можеше да се случи по всяко време, ден или нощ, без никакво предупреждение. Куршум. Аневризма. Инфаркт. Такъв е животът на вицепрезидента.

Седна в леглото. Питър, облечен както винаги с риза с вратовръзка, влезе и й подаде телефона си, на който беше отворен уебсайт, новинарска статия.

Заглавието гласеше: ПРЕЗИДЕНТЪТ Е В НЕИЗВЕСТНОСТ.

Източници в Белия дом, пишеше в статията, потвърждават, че президентът не е в Белия дом. И още по-точно, че неговото местонахождение е неизвестно.

Ширят се слухове, които варират от правдоподобни до пълна измислица и направо нелепи. Рецидив на неговото заболяване на кръвта, той е сериозно болен. Напуснал е града, за да се подготви за изслушването на комисията. Заедно с помощниците си работи над речта за оттеглянето си. Взел е мръсни пари от Сулиман Синдурук и се готви да напусне страната, за да избегне преследването.

Президентът и вицепрезидентът са в безопасност, гласеше официалното изявление от предишната вечер, след експлозията на моста и стрелбата при „Нешънъл парк“. И толкова. Това вероятно беше правилният начин за действие. Да се каже на всички, че водачите им са здрави и в безопасност, но без да се уточнява местонахождението им. Никой няма да очаква или да иска друго.

Само дето според статията излизаше, че дори хората от екипа на президента не знаят къде е той.

Тя също не знаеше.

— Трябва да говоря с Каролин Брок — заяви тя.

Вицепрезидентът забеляза че Каролин Брок носи същия костюм, с който беше и предишния ден. И не стига това, ами очите й бяха зачервени и потвърждаваха, че не е мигвала.

Изглежда, неуморният началник на кабинета изобщо не се беше прибирала предишната вечер.

Седяха в заседателната зала в оперативния център под Белия дом. Бяха на противоположни краища на дългата маса. Катрин Бранд би предпочела срещата да се провежда в личния й кабинет в западното крило. Само че миналата нощ я бяха пратили в подземието като част от предпазните мерки при извънредни ситуации и тя не виждаше смисъл точно сега да го прави на проблем.

— Къде е Алекс Тримбъл?

— В момента отсъства, госпожо вицепрезидент.

Очите й се присвиха. От това присвиване, казваха помощниците й, всички най-много се страхували, такъв беше леденият й мълчалив начин да изкаже неудоволствието си от някакъв отговор.

— И толкова? Няма го?

— Да, госпожо.

Кръвта й кипна. Технически Катрин Бранд беше вторият по власт човек в страната. Всички се отнасяха към нея като такава, поне официално. Трябваше да признае, че колкото и да хранеше неприязън към Джон Дънкан, задето я беше победил и беше отмъкнал номинацията, която по право се падаше на нея, и макар да се налагаше да си държи езика зад зъбите и да се примирява с мястото на втора цигулка, президентът й беше дал ролята, която беше обещал, търсеше нейното мнение, включваше я в обсъждането на всички важни решения. Дънкан беше изпълнил своята част от сделката.

И все пак и двете знаеха, че всъщност човекът с истинска власт в залата беше Каролин.

— Къде е президентът, Каролин?

Каролин разпери ръце, както винаги дипломатична. Бранд, макар и неохотно, изпита уважение към началника на кабинета, който беше извивал ръце в Конгреса, грижеше се всичко да се случва по график и управляваше персонала в Западното крило, за да е в услуга на президента. Когато Каролин беше в Конгреса, преди онзи гаф с включения микрофон, много хора предполагаха, че тя ще стане следващият председател на Камарата, може би дори кандидат за президент. Притежаваше красноречие, образование, опит, действаше експедитивно, стоеше стабилно в кампаниите, беше привлекателна без лъскавата красота на красавица от конкурс — вечното препятствие, което жените в политиката трябваше да преодоляват: с всички тези качества Каролин можеше да е на върха.