Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Откуп. Да, ясен ми е ходът на вашите разсъждения. Когато сте видели предупреждението, сте очаквали да бъде придружено с някакво искане.

— Точно така.

— А, значи затова… затова сте се обадили на Сули — кимна Оги. — Да го попитате какво иска.

— Да. Той се опитваше да привлече вниманието ми. Затова му дадох да разбере, че е успял. Исках да чуя какво е искането му, без да го питам направо, без да намеквам, че Съединените щати ще се огънат пред изнудването.

— Но той не ви е предявил никакво искане.

— Не. Увърташе. И май… загуби ума и дума. Сякаш не беше очаквал обаждането. О, плю по адрес на страната ми, обичайните приказки, но не поиска нищо. Не призна за играта на криеница. Не ми оставаше друго, освен да го заплаша. Казах му, че ако вирусът порази страната ми, ще го преследвам с всички сили, с които разполагам.

— Този разговор май… е бил доста странен.

— Да — съгласих се аз. — Специалистите ми са убедени, че е работа на „Синове на джихада“. И твърдят, че играта на криеница не е била случаен проблем, а умишлено действие. Затова искам да знам къде е искането за откуп. Защо ще си докарва главоболия с игра на криеница, без да иска нищо в замяна?

Оги кимна.

— А след това се появява Нина. Решили сте, че тя ще отправи искането.

— Да. Ти или Нина? Е? — Вдигнах ръце, отчаянието ми взе връх. — Къде, по дяволите, е проклетият откуп?

Оги пое дълбоко дъх.

— Няма да има такова искане — заяви той.

— Няма ли, защо? Защо тогава ми изпратиха предупреждението?

— Господин президент, „Синове на джихада“ не са ви изпратили предупреждението — каза той. — Нито го е направил този, който финансира групировката, който и да е той.

Не свалях поглед от него. Отне ми миг да проумея. Най-накрая се сетих.

— Ти си го изпратил.

— Нина и аз, да. За да ви предупредим. За да се подготвите за ответни действия. И после с Нина се свързахме с вас, така щяхте да ни приемете сериозно. Сулиман не знаеше нищо. Последното, което би искал, е да ви предупреждава за вируса.

Осмислях случилото се. Оги и Нина изпращат предупреждението преди две седмици. А седмица след това Нина намира Лили в Париж и й прошепва вълшебните думички.

Дошли са да ме предупредят. Да ми помогнат.

Това бяха добри новини.

Кои бяха лошите ли? Че Сулиман Синдурук и чуждият поръчител изобщо не са искали Съединените щати да разбират за намеренията им предварително.

Не са възнамерявали да поискат каквото и да било. Не са се стремили към промяна във външната ни политика. Не са очаквали да бъдат освободени затворници. Не са искали пари.

Не са целели никакъв откуп.

Искали са само да пуснат вируса.

Да ни унищожат.

— С колко време разполагаме? — попитах Оги. — Кога ще се задейства вирусът?

— Събота в Америка — каза той. — Само това знам.

Същото, което каза и директорът на „Мосад“.

— Тогава трябва да тръгваме — втурнах се аз, хващайки Оги за ръката. — Къде отиваме?

— Ще ти кажа в…

Твърде бързо се обърнах, усетих как стаята се върти, загубих равновесие, прониза ме остра болка в ребрата, дърво, което ме удари — ръбът на дивана, — таванът присветна отгоре ми и се завъртя…

Направих стъпка напред, но нещо не беше както трябва, кракът ми не беше стабилен, подът не беше там, където трябваше да бъде — всичко беше някак под ъгъл…

— Господин президент! — Ръцете на Джейкъбсън ме уловиха, лицето ми беше само на сантиметри от килима.

— Доктор Дейн — прошепнах и бръкнах в джоба си.

Стаята танцуваше около мен.

— Позвънете на… Каролин — успях да кажа. Извадих телефона си, размахах го, преди Джейкъбсън да го вземе от ръката ми. — Тя знае… какво да прави..

— Госпожо Брок! — извика Джейкъбсън в телефона.

Даване на указания, приемане на заповеди, всичко беше като някакво далечно ехо, Джейкъбсън не говореше с обикновения си глас, а сякаш беше в битка.

Не сега. Не може да се случи сега.

— Той ще се оправи, нали?

— След колко време?

Събота в Америка. Събота в Америка е съвсем скоро.

Облак като гъба. Изпепеляващ червен пламък помиташе страната. Къде е водачът? Къде е президентът?

— Не… сега…

— Кажи й да побърза!

Не сме в състояние да отговорим, господин президент.

Извадиха системите ни от строя, господин президент.

Какво ще правим, господин президент?

Вие какво ще направите, господин президент?

— Останете легнал, сър. Идва помощ.

Не съм готов. Все още не съм.