Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Огледа мен и окаяния ми екип. Забравил бях докъде бях стигнал, за да прикрия външния си вид — брадата, която никой дотогава не беше виждал, всекидневните ми, прогизнали от дъжда дрехи, косата, от която все още се стичаха капки. А и Оги, който изглеждаше плачевно и преди дъжда. Поне Джейкъбсън изглеждаше като агент от Тайните служби.

— Май имате доста за разказване — каза Морти със своя баритон, развълнувал не един съдебен заседател през годините. — Но няма да чуя и дума от този разказ.

Влязохме. По средата на извитото стълбище, което свършваше във фоайето, седяха две деца, вперили поглед през парапета — шестгодишният Джеймс с пижама на Батман и щръкнала коса и десетгодишната Дженифър, която приличаше на майка си и не откъсваше поглед от мен. За тях не бях непознат, но обикновено не изглеждах като изплют.

— Ако можех да контролирам дребосъците — заяви Морти, — вече да са по леглата.

— Имаш червена брада — намръщи се Дженифър. — Не приличаш на президент.

— Грант е имал брада. Кулидж е имал червена коса.

— Кой? — не разбра Джеймс.

— Те са били президенти, гений такъв — поучи го сестра му и замахна към него. — И то доста отдавана. Мама и татко тогава са били малки.

— Ау, ти колко стар мислиш, че съм? — попита Морти.

— Петдесет и пет — обяви Дженифър. — Но ние те състаряваме преждевременно.

— Тук вече имаш право. — Морти се обърна към мен. — Кари каза да ползваме кабинета в мазето, господин президент. Искате ли?

— Чудесно.

— Знаете пътя. Ще ви донеса кърпи. А децата ми ще си легнат, нали, деца?

— Еееее…

— Край на звуковите ефекти. В леглата!

Каролин беше превърнала мазето в първокласен кабинет с обезопасени телекомуникационни връзки, които й позволяваха да работи късно вечер у дома.

Пръв мина Джейкъбсън. Той слезе по стълбите, огледа мястото и вдигна палец, за да ми покаже, че е чисто.

С Оги тръгнахме надолу. Мазето беше чисто и добре уредено, както човек би очаквал да бъде в дома на Каролин. Имаше голяма стая за игри, обзаведена с грамадни меки кресла, бюро, стол и диван; имаше и телевизор на стената, винена изба, киносалон с екран и дълбоки, предразполагащи столове, а по-нататък по коридора беше разположена баня с всичко необходимо и спалня; кабинетът на Каролин беше в дъното. В него имаше извито като подкова бюро с множество компютри, огромна коркова дъска на стената, няколко папки и грамаден телевизор с плосък екран.

— Заповядайте, момчета. — Морти подаде на всеки по една кърпа. — Готов ли сте за връзка с Кари, господин президент? Само натиснете този бутон тук — посочи мишката на компютъра.

— Секунда. Има ли къде да отиде нашият приятел? — попитах за Оги. Не бях го представил на Морти и Морти не беше поискал да се запознаят. Знаеше как е.

— В стаята за почивка — отговори Морти. — Голямото открито помещение до стълбището.

— Страхотно. Иди при него — обърнах се към Джейкъбсън.

Двамата напуснаха стаята. Морти ми кимна.

— Кари каза, че ще искате да се преоблечете.

— Това ще е прекрасно.

В чантата, която носех, имаше дрехи за съботата, но беше останала в колата, която паркирах при стадиона.

— Ще се погрижа. Добре, сега ви оставям. Ще се моля за вас, господин президент.

Погледнах го озадачено. Силни думи. Несъмнено беше необичайно, че се появявах инкогнито по този начин, но знаех, че Каролин не споделя поверителна информация със съпруга си.

Той се приведе към мен.

— Познавам Кари от осемнайсет години — каза той. — Виждал съм я да губи избори за Конгреса. Виждал съм я, след като пометна, след като получих инфаркт на миокарда и когато изгубихме Джени в търговския център в Александрия и два часа не знаехме къде е; виждал съм я притеснена, разтревожена. Но до тази вечер не я бях виждал ужасена.

Не отговорих. Не можех. И той го знаеше.

Протегна ръка.

— Каквото и да се случва, залагам на вас двамата.

Поех ръката му.

— Въпреки това се помоли.

Затворих вратата на кабинета на Каролин, останах зад звукоизолираните стени и седнах на бюрото. Взех мишката. Щом го направих, черният монитор на компютъра трепна и се появи екран, разделен на две.

— Здравейте, господин президент — поздрави Каролин Брок от Белия дом.

— Здравейте, господин президент — каза и изпълняващият длъжността директор на ФБР Елизабет Грийнфийлд на втората половина на екрана.

Низ беше заела поста, след като постоянно заемащият длъжността неин предшественик почина от аневризъм. Нея бях избрал и като постоянен директор, беше най-подходящата за работата — бивш агент, федерален прокурор, началник на криминалния отдел в Департамента по правосъдие, уважавана като безпристрастен и праволинеен човек.