Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Вече е затворен, сър.

— И отведете на сигурно място…

— Вицепрезидентът вече е отведен на безопасно място в оперативния център, сър.

Поех дъх. Боже, в такава буря ми трябваше пристан като Каролин, да предугажда действията ми и дори да ги подобрява.

Обясних й възможно най-кратко, опитах се да говоря смислено, спокойно да й съобщя, че да, участвал съм в случилото се на моста, в случилото се на „Нешънъл парк“.

— В момента с Тайните служби ли сте, сър?

— Не. Само двамата с Оги сме.

— Оги ли се казва? А момичето…

— Момичето е мъртво.

— Мъртво? Как?

— На бейзболния стадион. Някой я застреля. С Оги избягахме. Виж, трябва да се махна от магистралата, Кари. Пътувам към Синята къща. Съжалявам, но нямам избор.

— Разбира се, сър, разбира се.

— Сега ме свържи с Грийнфийлд.

— Номерът й е въведен в телефона ви, сър, освен ако не държите аз да ви свържа.

Така, добре. Каролин беше записала номера на Лиз Грийнфийлд в този телефон.

— Разбрах. Скоро пак ще ти звънна — казах.

— Господин президент! Там ли сте?

Думите с гласа на Алекс пискливо прозвучаха от таблото. Оставих телефона си на мястото до мен и издърпах радиостанцията от поставката, натиснах бутона с десния палец, за да говоря.

— Алекс, добре съм. Карам по магистралата. Говори — отпуснах палец.

— Неутрализирани са, сър. Четирима мъртви на пътеката за пешеходци. Камионът се взриви. Нямам представа колко са загиналите в него, но със сигурност няма оцелели.

— Камион бомба?

— Не, сър. Не бяха самоубийци. Ако бяха, никой от нас нямаше да е жив. Пробихме резервоара на камиона и той се възпламени. Други експлозии не последваха. Няма загинали цивилни.

Това ни казваше поне нещо. Не бяха фанатици, нито радикализирани. Не бяха от „Ислямска държава“, нито от „Ал Кайда“, нито от някое от метастазните им разклонения. Бяха наемници.

Поех дъх и зададох въпроса, от който се страхувах до смърт.

— Ами нашите хора, Алекс?

Безмълвно се помолих, преди да чуя отговора.

— Изгубихме Дейвис и Онтиверос, сър.

Ударих с юмрук по волана. Колата кривна от пътя, но бързо я овладях, за миг ми напомни, че не бива и за секунда да забравям за задълженията си.

Направех ли го, значи моите хора бяха пожертвали напразно живота си.

— Съжалявам, Алекс — казах в радиото. — Много съжалявам.

— Да, сър — делово отговори той. — Господин президент, в момента тук е ад. Пристигнаха пожарни. Охраната на метрото, полицията от участъка в Арлингтън. Всички се опитват да разберат какво, по дяволите, се е случило и чия е вината.

Така. И как иначе! Експлозия на моста между Вашингтон и Вирджиния, юридически кошмар. Тотален хаос.

— Дай да се разбере, че ти командваш — казах му. — Просто кажи „федерално разследване“ засега. Идва помощ.

— Да, сър. Сър, продължавайте по магистралата. Ще ви проследим с джипиеса и скоро ще изпратим коли да ви съпроводят. Останете в тази кола, сър. Тя е най-сигурното място, докато не ви върнем в Белия дом.

— Няма да се връщам в Белия дом, Алекс. И не искам конвой. Една кола. Една.

— Сър, каквото и да се случва или да се е случило, обстоятелствата се промениха. Имат разузнаване и технологии, разполагат с хора и оръжие. Знаят местонахождението ви.

— Не знаем дали е така — възразих. — Може да са организирали няколко засади. Вероятно са ни чакали, ако се насочим към Белия дом или ако се запътим на юг от стадиона. По дяволите, може би само са се надявали да минем по моста над Потомак.

— Не знаем, господин президент, там е работата…

— Една кола, Алекс. Това е заповед.

Затворих и напипах телефона си на седалката до мен. Открих в него ФБР ЛИЗ и позвъних.

— Здравейте, господин президент — каза настоящият директор на ФБР Елизабет Грийнфийлд. — Знаете ли за взрива на моста?

— Лиз, от кога си на поста директор на ФБР?

— От десет дни, сър.

— Добре, госпожо директор — казах, — време е наистина да поемете командването.

— Следващата къща, сър.

Гласът на Джейкъбсън се разнася от таблото ми, все още не откривах къщата.

Спрях колата до тротоара, олекна ми, че успях да стигна дотук. Колите на Тайните служби са бойни машини, но не бях сигурен колко още мога да измина с повредена задница.

Колата на Джейкъбсън спря зад мен. Той ме беше настигнал на магистралата и ме напътстваше с джипиеса. Много пъти бях идвал в тази къща, но никога не бях обръщал кой знае какво внимание на различните пътища, по които са ме возили.