Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Срещата е в сградата на основно училище — каза тя и бързо добави: — Но в момента в него няма деца. Да не забравяме, че те са осем часа преди нас. Там е нощ.

— Искате да кажете, че няма други деца, освен петте момчета и двете момичета на Ал Фадхли — уточних аз.

— Разбира се, сър.

Копелето използваше децата си като щит, предизвикваше ни да избием цялото му семейство, за да го премахнем. Що за страхливец постъпва така?

— Няма ли възможност Ал Фадхли да бъде отделен от децата си?

— Изглежда, той е в друга част на училището — каза Санчес. — Срещата е в някакъв вътрешен кабинет. Децата спят в широко пространство, което вероятно е салон или зала.

— Но ракетите ще разрушат цялото училище — отбелязах аз.

— По всяка вероятност, сър.

— Генерал Бърк? — казах в микрофона. — Коментар?

Бърк е генерал от най-висок ранг и оглавяваше Централното командване на Съединените щати, в този момент беше на телефона от Катар.

— Господин президент, излишно е да ми казвате, че тези двама души са изключително важни мишени. Те са най-добрите военни мозъци в съответните организации. Абу Дик е Дъглас Маккартър на „Ал Шабааб“. Ал Фадхли не само е най-високопоставеният военен командир, но и върховният стратег на „Ал Кайда“ за Арабския полуостров. Това е нещо голямо, сър. Може никога повече да не получим такава възможност.

„Голямо“ беше относително понятие. Тези мъже щяха да бъдат заместени. И в зависимост от броя на невинните жертви, можехме да създадем повече бъдещи терористи, отколкото щяхме да отстраним сега. Но това би било загуба за организациите им, в това нямаше съмнение. А не можехме да оставим терористите да си въобразяват, че са в безопасност дори когато се крият зад семействата си.

— Господин президент — каза Ерика Бийти, — не знаем колко ще продължи срещата. Всеки момент може да свърши. Очевидно двамата военни командири се срещат във връзка с някакъв важен въпрос или за да споделят ключова информация, но се страхуват да го направят чрез посредници или по електронен път. Нищо чудно обаче да си тръгнат след пет минути.

Сега или никога, с други думи.

— Род? — обърнах се към адмирал Санчес.

— Препоръчвам удар — отговори той.

— Дом? — обърнах се към секретаря по отбраната.

— Съгласен.

— Брендан?

— Съгласен.

— Кати? — попитах вицепрезидента.

Вицепрезидентът не отговори веднага, само въздъхна. Затъкна кичур сива коса зад ухото си.

— Той е решил да използва децата си като жив щит, а не ние — каза тя. — Съгласна съм, че трябва да нападнем.

Погледнах към директора на ЦРУ.

— Ерика, известни ли са имената на децата?

Тя вече ме познаваше добре. Подаде ми лист хартия със седем имена.

Прочетох ги — от шестнайсетгодишното момче на име Ясин до двегодишно момиченце на име Салма.

— Салма — произнесох високо — означава „мир“, нали?

Тя се прокашля.

— Така мисля, сър.

Представих си малко дете, сгушено в ръцете на майка си, спи спокойно и не знае нищо за изпълнения с омраза свят. Може би Салма ще порасне и ще се превърне в жената, която ще промени всичко. Може би тя ще бъде онази, която ще ни накара да загърбим военните действия и да се приближи към разбирателството. Трябваше да вярваме, че някой ден това може да се случи, нали?

— Може да изчакаме до края на срещата — казах. — Когато се разделят, ще последваме конвоя на Абу Дийк и ще го унищожим. Това прави един терористичен водач по-малко. Не са двама, но е по-добре от нищо.

— Ами Ал Фадхли? — попита генерал Санчес.

— Ще проследим и неговия конвой с надеждата, че ще се раздели с децата си. След това ще ударим.

— Няма да го направи, сър. Искам да кажа, че няма да се отдели от семейството си. Ще се върне в гъстонаселен район и ще изчезне, както винаги прави. Ще го изгубим.

— Ал Фадхли рядко се появява на открито — потвърди Ерика Бийти. — Затова възможността е невероятна.

— Невероятна — махнах с ръка. — Да. Убийството на седем деца поражда… Невероятно чувство.

Станах и се отдалечих от стола си, закрачих покрай стената. Обърнах се с гръб към екипа си и чух гласа на Кати Бранд.

— Господин президент — каза тя, — Ал Фадхли изобщо не е глупав. Ако убием Ал Дик на километър или два от мястото на срещата, той ще разбере, че сме проследили и двамата до основното училище. Ще знае, че сме го пощадили. Ще разкаже на събратята си по оръжие. Дръжте децата си близо до вас и американците няма да ви убият.

— Те не се притесняват за нашите деца — натърти Ерика Бийти.