Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Беше един и половина следобед. Кризисната зала беше прохладна, звукоизолирана и без прозорци.

— Утре Монтехо ще обяви военно положение в Хондурас — каза Брендан Мохан, моят съветник по националната сигурност. — Вече е пратил в затвора повечето си политически противници, но ще направи и това. Храната не достига, ще въведе контрол върху цените, за да успокои населението за още няколко дни, докато не установи пълен контрол. По наши преценки патриотите разполагат с армия от двеста хиляди души на прага на Манагуа и само чакат заповед. Ако той не отстъпи…

— Няма да отстъпи — прекъсна го вицепрезидентът Кати Бранд. Мохан, бивш генерал, не обичаше да го прекъсват, но беше наясно с йерархията. Сви едрите си рамене и се обърна към нея.

— Съгласен съм, госпожо вицепрезидент, няма да отстъпи. Но може би няма да е в състояние да задържи властта над армията. Не успее ли, ще го свалят. По наши оценки, ако това стане, до един месец в Хондурас ще се разрази гражданска война.

Обърнах се към Ерика Бийти, директор на ЦРУ, начетена жена, която говореше внимателно, имаше тъмни, издължени очи и ниско подстригана посивяла коса. Беше истински шпионин, прекарала целия си живот в ЦРУ. Агенцията я вербувала в колежа и станала офицер под прикритие в Западна Германия през 80-те. През 1987 година била пленена от „Щази“ — тайните служби на Източна Германия — с твърдението, че са я заловили от тяхната страна на Берлинската стена с фалшив паспорт и плановете на сградата на Министерския съвет на ГДР. Разпитвали я близо месец, преди да я освободят. Според документите на „Щази“, оповестени публично след падането на Стената и обединението на Германия, била изтезавана жестоко, но не издала никаква информация.

Дните й като агент под прикритие приключили, издигнала се в йерархията и станала един от най-добрите експерти по Русия в страната, съветвала високопоставени служители и отдела на ЦРУ за Централна Евразия, който контролира операциите в бившите съветски сателити и страните от Варшавския договор, накрая работила и в Главната разузнавателна служба. Тя беше основният ми съветник по въпросите, свързани с Русия. Рядко говореше, но успееше ли човек да я накара да си отвори устата, можеше да разкаже повече за президента Дмитри Чернокев от самия него.

— Какво мислиш, Ерика? — попитах.

— Монтехо играе точно според указанията на Чернокев — отбеляза тя. — Откакто пое президентския пост, Чернокев се стреми да наложи влиянието си в Централна Америка. Засега това е най-добрата му възможност. Монтехо се превръща във фашист, така патриотите получават доверие, стават борци за свобода, а не в руски марионетки. Играе точно според ролята, която Чернокев му е изготвил. Монтехо е страхливец и тъпанар.

— Но е наш тъпанар — заяви Кати.

Кати имаше право. Не можехме да позволим подкрепяните от Русия патриоти, които бяха марионетки на Чернокев, да получат власт в региона. Можехме да обявим всеки провал на Монтехо за преврат и да прекъснем американската помощ, но как това щеше да се отрази на нашите интереси? Така правителството на Хондурас щеше да се настърви още повече срещу нас, а Русия с радост щеше да се възползва да затвърди позиции в Централна Америка.

— Имам ли някакви полезни ходове в тази ситуация? — попитах.

Никой не се сети за такива.

— Сега да видим Саудитска Арабия — предложих. — Какво, по дяволите, се случва там?

Ерика Бийти ми подаде следната информация: „В Саудитска Арабия са арестували няколко десетки души заради предполагаем заговор за убийството на крал Саад ибн Сауд. Очевидно са открили оръжия и експлозиви. Не се е стигнало до покушение, но властите твърдят, че подготовката е била в „последните етапи“, когато „Мабахит“ е извършила обиски и масови арести“.

Саад ибн Сауд беше само на трийсет и пет, най-малкият син на предишния крал. Едва преди година баща му се отказа от управлението и за изненада на мнозина определи принц Саад за свой наследник на трона. Решението му разгневи много хора в кралската фамилия. Три месеца след възкачването му на престола баща му почина и Саад ибн Сауд стана най-младият крал на Саудитска Арабия.

Оттогава пътят му беше изпълнен с препятствия. Той се опитваше да се справи, като използваше тайната полиция „Мабахит“, за да сломи дисидентите, а една нощ преди няколко месеца беше екзекутирал десет от тях. Това не ми хареса, но не можех да направя кой знае какво. Той ми беше необходим в този регион. Страната му е нашият най-близък съюзник. И без стабилна Саудитска Арабия влиянието ни щеше да отслабне.