Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Почакайте секунда! Почакайте!

Сериозният тон на директор Грийнфийлд, обявяването на ареста и прочитането на правата задейства защитните механизми на Каролин, която вдигна ръце за „стоп“.

Обърна се към мен.

— Нина искаше да се прибере у дома. Това беше логично. И понеже знам как се пише името на една източноевропейска столица, изведнъж ставам предателка, така ли? Не може… господин президент, след всичко, през което сме преминали…

— Не ставай нагла — прогърмя гласът ми. — Нищо, през което сме „преминали“, не ти дава право да правиш това.

— Моля ви, господин президент. Не можем ли… не можем ли просто да… ние двамата да поговорим? Две минути. Не може ли да ми дадете поне две минути? И толкова ли не заслужавам?

Лиз Грийнфийлд тръгна към Каролин, но вдигнах ръка.

— Дайте ни две минути. Следи времето, Лиз. Сто и двайсет секунди. С толкова разполага.

Лиз ме погледна.

— Господин президент, това не е добра…

— Сто и двайсет секунди. — Посочих вратата. — Оставете ни. Излезте.

Наблюдавах Каролин, докато представителите на Тайните служби и директорът на ФБР излизаха от Овалния кабинет. Можех само да си представя какво минаваше със светкавична скорост през ума й. Децата й, съпругът й Морти. Разследване. Позор. Някакъв изход от всичко това.

— Хайде — казах, щом останахме сами.

Каролин пое дълбоко дъх, протегнала ръце за повече убедителност.

— Помислете за случилото се днес. Спасихте страната ни. Напълно предотвратихте опасността да ви отстранят от поста ви. Лестър Роудс ще си гризе ноктите в ъгъла. Популярността ви ще скочи до тавана. Ще се ползвате с такова доверие, каквото никога не сте имали. Помислете за онова, което можете да направите през следващата година и половина — следващите пет години и половина. Помислете за мястото си в историята.

Кимнах.

— Но…

— Но си представете и какво ще се случи ако го направите, сър. Ако ме обвините в предателство. Ако публично ме съсипете. Мислите ли, че просто ще понеса наказанието като добро момиченце? — Постави ръка на гърдите си, наклони глава, направи физиономия. — Мислите, че няма да се боря ли? Претърсването на кабинета на вицепрезидента… Какво стана? Намерихте ли нещо, което да върши работа?

Виж ти, зашеметеното изражение отдавна беше изчезнало. Беше готова за битка. Премислила беше всичко. Разбира се, че го беше премислила. Беше го разгледала от всеки ъгъл. Каролин Брок беше невероятна, няма спор.

— Имала си безброй възможности да поставиш онзи телефон в кабинета й — казах. — Кати нямаше да прояви такава глупост, че да сложи телефона зад библиотеката, за бога. Би го потрошила на хиляди парченца.

— Така казвате вие — отговори тя. — Моите адвокати ще кажат друго. Вие вкарвате мен в затвора за предателство, аз изправям нея пред съда за предателство. Помислете какво можете да направите в момента, господин президент.

— Не ме е грижа — казах.

— Ооо, напротив, грижа ви е. — Приближи се към бюрото. — Защото искате да вършите добра работа на този пост. Не желаете събитието, което вероятно е най-великият ви триумф, да се превърне в скандал. „Предателство в Белия дом.“ Кой е бил предателят — най-близкият съветник на президента или настоящият вицепрезидент? На кого му пука? Вие сте човекът, избрал и двете ни. Вашата преценка ще бъде поставена под въпрос. Този огромен, безпрецедентен успех ще се превърне в най-големия ви провал. Чувствата ви ли са засегнати, Джон? Преодолейте го.

Тръгна към мен, събрала ръце като за молитва.

— Помислете за страната. Помислете за хората навън, които имат нужда да бъдете добър президент, дори велик президент.

Мълчах.

— Обвините ли ме в предателство — каза тя, — с президентския ви мандат е свършено.

Лиз Грийнфийлд влезе в стаята и ме погледна.

Не откъсвах очи от Каролин.

— Дай ни още две минути, Лиз — помолих.

Мой ред беше.

— Ще се признаеш за виновна — заявих на Каролин, щом отново останахме сами. — Преценката ми ще бъде критикувана, както и трябва, защото аз съм те назначил. Ще се справя. Това е проблем от политическо естество. Няма да замета случилото се под килима и няма да отстъпя мирно и кротко. А ти ще се признаеш за виновна.

— Господин прези…

— Загинаха агенти от Тайните служби, Кари. Нина загина. Моят живот беше в опасност. В тази страна такива неща не се замитат под килима.

— Сър…

— Искаш да идеш на съд, така ли? Тогава можеш да обясниш как Нина е успяла да пъхне онази първа бележка в ръцете на Кати Бранд, при положение че Нина е била в Европа, а Кати — тук, във Вашингтон. Как е станало, да не би да я е пратила в имейл? Или в колет по куриер? Не би минал през нашата охрана. Но ти, началникът на кабинета, в последния етап от европейската ни обиколка си в Севиля, нали? Нина би могла да дойде при теб в хотела и да ти я даде. Дали пък не разполагаме със записите от охранителните камери? Испанското правителство ги изпрати.