Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Нещо такова.

Станах от дивана, краката ми не ме държаха, горещина обля лицето ми. През последните няколко часа се редуваха на вълни притеснение, облекчение и благодарност.

Но точно в този момент бях бесен.

Отидох до бюрото, погледнах снимките на Рейчъл, Лили и родителите ми, на семейство Дънкан и семейство Брок в Кемп Дейвид — децата на Каролин носеха смешни моряшки шапки.

Налях си още два пръста бърбън и ги изпих наведнъж.

— Добре ли сте, сър?

Оставих чашата по-рязко, отколкото бях възнамерявал.

— Съвсем не съм добре, Кари. На светлинни години съм от „добре“.

Стиснах зъби, заобиколих бюрото и се облегнах на него.

— Права си, че умните хора правят глупости. Но Кати трябва да е „луда“, за да издаде „Тъмните векове“ на Нина и да насочи подозренията към себе си. Вероятността да я хванат е била твърде голяма. Можела е да измисли друг начин, по който Нина да се свърже с мен. Друг подход, по-добър от този.

Каролин вдигна вежди. Мислеше, но не можеше да стигне до никакъв извод.

— Тогава… какво имате предвид, сър?

— Имам предвид, че който е издал „Тъмните векове“ на Нина, е искал подозренията да паднат върху вътрешния ми кръг.

Лицето на Каролин се промени от объркването.

— Но кой… би искал да хвърли подозренията върху тях? — попита. — И защо?

— Не е толкова трудно да разбереш причината, нали? Или пък е. — Махнах с ръка, крачейки из Овалния кабинет. — На мен със сигурност ми убягна. Кой знае? Може би съм най-големият глупак, работил в този кабинет. Или имам в излишък нещо, което според мен изобщо не достига в нашата столица — доверие. То може да заслепява. И именно това се случи с мен.

Подминах масичката и отидох до дивана, където вчера беше седяла Нина, погледнах към снимката, на която бяхме с Лили на поляната пред Белия дом, вървяхме към президентския хеликоптер.

Каролин се намръщи и каза:

— Не… схващам, сър. Не мога да си представя защо някой би искал да разберете, че има предател.

До тази снимка стоеше друга, на която бяхме двамата с Каролин, направена вечерта, в която ме избраха за президент, вдигахме чаши към камерата, прегърнати. Взех я и си спомних колко зашеметен се чувствах в онзи момент, колко изпълнен с щастие, колко благословен.

И треснах снимката в масата. Стъклото се пръсна, рамката се потроши. Каролин едва не подскочи от стола си.

— Ами следвай мисълта ми — казах, вперил поглед в счупената снимка на моя началник на кабинета. — Изтичането на информацията насочи съмненията към екипа по национална сигурност. Един човек от вътрешния кръг, изключително високопоставен — да кажем, вицепрезидент на Съединените щати, — е обвинен в предателство. Тя е лесна мишена. Проявила е нелоялност. Била ми е същински трън в петата. Затова, естествено, бива отстранена. Маха се. Подава оставка и изпада в немилост. Може би ще я съдят, може би не — но вече няма да заема поста, това е идеята. Някой обаче трябва да застане на нейно място, нали ? Нали така? — ревнах.

— Да, сър — прошепна Каролин.

— Така! И кой тогава застава на нейно място? Защо да не е героят в историята? Човекът, който е предложил паролата, когато времето е изтичало? Някой, който през цялото време си е мислил, че трябва да е вицепрезидент?

Каролин Брок се надигна от стола, впи поглед в мен зашеметена, отвори уста. От която не излезе и дума. Подобно нещо оставя човек без думи.

— Последният конферентен разговор с екипа по национална сигурност, докато времето изтичаше — казах. — Измамата, както ти го нарече? Това беше проверка. Исках да видя кой ще ми каже паролата. И знаех, че един от вас ще го направи.

Вдигнах ръка към лицето си, притиснах носа си.

— Молих се на Бог. Кълна ти се в гроба на жена си, молих се на Бог. Да е всеки друг, но не и Кари, молих се.

Алекс Тримбъл влезе в кабинета със своя заместник Джейкъбсън и двамата застанаха в готовност до стената. Директорът на ФБР Елизабет Грийнфийлд ги последва.

— Беше много умна до самия край, Кари. Насочи ни към родния град на Нина, само дето не ни каза сама името му.

Засегнатото изражение на Каролин се промени. Тя премигна с мъка, припомни си.

— Умишлено го сбъркахте — прошепна тя.

— А ти ни поправи. Сухуми с две „у“.

Каролин затвори очи.

Кимнах към Лиз Грийнфийлд.

— Каролин Брок — каза тя, — арестувана сте по подозрения за нарушаване на Закона за шпионажа и заговор за предателство. Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да се използва срещу вас.